/КРОСС/ Унгарците не се интересуват от нашите проблеми с бежанците. Въпреки опитите на Орбан да ни докаже обратното. Всъщност не само те, никоя от европейските страни не иска да помага на страна като България - граница на съюза. Защото никой не иска да изпадне в ситуацията на Германия - т.е. да си създаде огромни проблеми пред ежедневната сигурност за сметка на все по-трудно разбираема състрадателност.

Нашите политици ни държат в изумително невежество за това какво предстои да се случи в България. Единственото, което ги занимава, е да ни плашат. Така на практика най-лесно могат и да ни манипулират. В какво се изразява тази манипулация? От една страна, тя служи за оправдание на, меко казано, странното ни поведение към Турция. Българите трябва да повярват, че страната ни няма друг изход, освен да се подмазва на Ердоган. За да не ни накаже с вълна от бежанци. И затова поддържаме исканията й, включително и това за безвизов режим. Което означава

легално да си приемаме бежанците,

които получават турски паспорти. И така под формата на турски граждани бежанците да се заселват безпрепятствено у нас (както и в другите европейски страни). Всеки разбира заплахата от възможни етнически дисбаланси, вече очевидни в редица български региони. Да не забравяме, че тези хора вече имат и политическа партия, която е готова да ги представлява и да защитава интересите им.

От друга страна, тази манипулация измества вниманието на хората от проблема с бежанските лагери към проблема с границата. Показните разходки на политици, за да се показва оградата, както и хвалбите за твърдо поведение и категорични условия Европа да ни дава пари, нямат нищо общо с това какво ще правим с тези пари. А с тях ще се строят нови лагери. Защото, докато ни отвличат вниманието с пиарски акции, никой не казва какво става с отмяната на Дъблинското споразумение, което дава възможност бежанците да се връщат в страната, която първа ги е регистрирала.

Не зная колко от българите разбраха защо се получи тежкото напрежение в Гърция с бежанските потоци, чиято човешка трагедия българските медии от сутрин до вечер показваха на гръцко-македонската граница. Истината е, че Гърция отказа и отказва да регистрира като първа страна бежанци. Точно за да не попадне в капана на нарастващ неконтролируемо брой бежанци, които да им връщат страни като Германия.

Какво се случва в България?

Освен че си ги регистрираме, ние на практика не успяваме да овладеем нелегалния поток, което означава несъстоятелност в борбата с нелегалния трафик - не само на хора, впрочем.

И така ако не отпадне изискването от Дъблин, ние ще трябва да приемаме не само новите бежанци, но и онези, които вече са напуснали България. Така че управляващите трябва да отговорят на два въпроса. Първият е колко са тези бежанци? Постоянното замеряне с числа напълно замъглява картината. Необходима е ясна и коректна статистика, а не онова, с което МВР ежедневно ни дезинформира. Вторият въпрос е къде ще са тези нови бежански лагери, за които на практика Европа ще даде исканите 160 милиона от правителството. Натискът е те да са разположени по границата, от една страна. Или, от друга, в Северозападна България. В първата хипотеза ще се изправим пред драстични промени на етническия баланс в страната. Не зная дали изобщо е необходим коментар какво ще се получи при разполагане на бежански лагери по южната ни граница. Във втората хипотеза ще се изправим пред още по-драстично обедняване и обезлюдяване на и без това най-бедния в Европа регион. Липсата на работа и липсата на перспектива не е възможно да доведат до нормално съжителство. И категорично ще означава оставяне на бежанците на социални помощи от българската държава поради пълна невъзможност да се интегрират чрез пазара на труда.

Така поставен, въпросът за бежанците в България (с етническите и финансови рискове пред националната ни сигурност) изисква да си представим какъв ще е политическият ефект от предстоящото. И разбира се, дава доста възможни отговори за иначе доста странните процеси около президентските избори. Вероятно точно проблемът с бежанците налага прибягването до предсрочни парламентарни избори, които ще гарантират повече сигурност и стабилност на бъдещото правителство при вземане и най-вече налагане на решенията. Очертаващият се сценарий е следният: ГЕРБ налага своя кандидат за президент, който ще трябва да обере всичките негативни реакции, защото ще бъде превърнат в лице на европейския стремеж за превръщане на България в буферна бежанска зона, запазваща старите демокрации от нежеланите.

Правителството ще играе ролята на добри патриоти,

които нямат друг изход. Ако не се стигне до избор на г-жа Цачева от първи тур, което е реалистично, Борисов обеща предсрочни избори. Това означава желание да се преформатира правителството и да се получи мандат за тежки и неприятни действия (тип "Сириза" в Гърция). Тогава ГЕРБ със сигурност ще се е отървал от реформаторите, патриотите ще са доста подсилени, а парламентът - не така фрагментиран. И заради катастрофичната ситуация, която предстои, ще се търси правителство на националното съгласие, включващо всички политически сили. Така най-накрая всяка опозиция в България ще бъде напълно унищожена и надеждата в едноличната власт като спасение категорично възстановена. А пред България ще се открие бъдеще, напълно приличащо на настоящето във френските и германските етнически гета. Дооцветено с всичките ни проблеми - икономически, социални, етнически, демографски.

Затова ми се струва редно поне да попитаме бъдещите президенти и настоящите политически лидери - какво наистина ще става в България? Защото рискуваме за пореден път с гласовете ни сами да си направим живота тежък и унизителен.

Автор: Татяна Буруджиева
Източник: Сега