/КРОСС/ България за пореден път успя сама да погребе националните си интереси. Това всъщност не е новина. От началото на т. нар. преход успешно успяваме сами да си подкопаваме къщичката, в която вече, май, никой не иска да дори живее.

Вчера стана ясно, че Русия и Турция подписаха дългоочакваното споразумение за газопровода "Турски поток". 

Със затоплянето на отношенията между Анкара и Москва на картата на Балканите се появи нов реален претендент, който има амбицията да играе ключова роля за доставките на природен газ не само в региона, но дори и в цяла Европа. 

Сега ще има реална диверсификация за газа, само че не за нас, а за Турция. Именно това, за което говореше президентът Росен Плевнелиев. Само че неговите думи ще останат само празни приказки, докато южната ни съседка показва нагледно как реално трябва да стават нещата. 

Рестартирането на „Турски поток" означава още един източник на природен газ за Турция. До няколко години Анкара ще може да разчита и на газ от Каспийско море - през TANAP. Вече се правят опити от турска страна и за затопляне на отношенията в Средиземно море и така Турция да си осигури достъпа до апетитните находища, намиращи се в акваторията на Кипър, Египет и Израел.

В газовата битка Анкара обаче има един голям противник - Гърция. През нейна територия ще преминава Трансадриатическият газопровод (TAP), реалното продължение на TANAP по пътя към Европа. По този т.нар. „Южен газов коридор" ще пристига газ от Каспийския регион в Европа.

България също може да разчита на този поток, но само през едно отклонение - новата връзка IGB, която ще свърже газовите мрежи на България и Гърция при точките Стара Загора и Комотини.

По този начин ние обаче сами се поставихме в положение "цайг нот", демек вместо явно неосъществимата амбиция да се превърнем в газов център на Балканите, други ще го направят вместо нас. Усещайки накъде духа вятъра, премиерът и воденото от него правителство разправяха приказки от 1001 нощи, в които ние не само щяхме да разпределяме газ, но щяхме да имаме свой собствен, който дори да изнасяме. Е, и това явно няма да се получи.

Днес БНР, позовавайки се на заслужаващи доверие източници, съобщи, че най-вероятно резултатите от направените досега сондажи за нефт и газ в българската акватория на Черно море ще покажат, че там няма достатъчни количества газ, потвърждавайки новината на "КРОСС" отпреди месец.

На фона на тези две новини бъдещето на идеята на българските власти за изграждането на газов хъб на брега на морето и превръщането на България в регионален разпределителен газов център изглежда мрачно. Първо, защото в Черно море явно няма газ, който не само да се разпределя, но който дори да ни служи за собствени нужди.

Сега вече претенциите на Турция да стане регионален доставчик на газ на Балканите и Европа, добиват съвсем реално измерение. За разлика от нас Анкара може да стане такъв, защото тя вече има какво да предложи на своите клиенти. 

За пореден път слушайки безпрекословно своите господари от Брюксел и Вашингтон, сами загубихме шанса да можем да подобрим икономическото си състояние от транзитните такси, с които да си осигурим доста прилични приходи в бюджета.

Автор: Антоан Николов
Ползвани източници: Ивенститор.бг и БНР