/КРОСС/ Председателят на Международния арбитражен съд в София, Иван Димов, в интервю на Анна Заркова, в. "Труд"

- Г-н Димов, нова комисия в парламента ще търси причините за дълга по проекта АЕЦ „Белене". А пък НЕК няма да обжалва решението на арбитражния съд в Женева, който я осъди заради поръчаните реактори за 620 млн. евро. И какво сега? Както винаги, депутатите ще си чешат езиците, а ние ще плащаме!

- Като юрист и председател на арбитражен съд аз наблюдавам това дело от самото начало. В него бяха предявени срещу НЕК 7 иска за над 1 млрд. евро. Половината от исковете бяха отхвърлени, уважени бяха само 3 и един частично. Така се получи сума от около 500 млн.евро, която с лихвите стигна до 620 млн. евро. Може да се каже, че в този спор България успя да защити част от интересите си. Но са поети ангажименти по договор и неизпълнението им води до санкции - неизбежно. Тук може да да се зададе въпросът защо се стигна до осъдителното решение, на който ще търси отговор новата комисия в парламента. Но междувременно нашата държава показа уважение към международноправните актове, като декларира намерение за изпълнение на ангажиментите си. Тя е длъжна да изпълни арбитражното решение. По принцип арбитражните решения влизат веднага в сила и не подлежат на обжалване, а само на отмяна при специални условия - например липса на арбитражна клауза или на уведомяване на страната за участие в процеса. Такива условия няма, така че няма основания да се иска отмяна на решението пред държавните съдебни органи в Швейцария.

- Но министърката на енергетиката заяви неотдавна, че ще обжалваме лихвите по делото - страховитите 167 000 евро на ден! Били грешно изчислени.

- Думата „обжалване" се използва в смисъл на желание да се атакува по някакъв начин решението. Въпросът с лихвите е обсъден в него. Ако има грешки - чисто технически, може да се поиска съдът да си ги коригира.

- Русия се била съгласила, че такива грешки има. Но тяхната поправка не означавала непременно, че ще получим намаление - така че да се мисли за обжалване не е излишно, струва ми се?

- Обжалване може да има, ако се стигне до принудително изпълнение на арбитражното решение. Но то може да доведе само до оскъпяване и забавяне на процеса. Всяко искане за отмяна или обжалване е свързано с плащане на такси. А разноските по това дело и досега не са малки. Допълнително споразумение между страните - това е пътят, по който трябва да се върви към окончателно приключване на тази драма за нашата страна.

- Премиерът Борисов бил разговарял по телефона с Путин и за „Белене" май?

- Всеки отговорен политик и държавник би подходил по този начин. Диалогът е най-добрият способ за разрешаване на такива спорове. В него винаги може да се намерят добри подходи. Тук става дума за дълготрайни отношения, които няма да приключат с арбитражното решение, те са свързани с ангажименти по произвеждане на оборудване и т.н. Трябва още преговори да се водят.

- От кого?

- НЕК е осъдена по делото, но тя е държавна компания под ръководството на Министерството на енергетиката. Министърът, ресорният вицепремиер и премиерът трябва да водят диалог. Добре е, че Борисов говори с Путин по телефона. Тези разговори може да се приветстват. Въпросът за АЕЦ „Белене" трябва да се решава между ръководителите на държавите, а покрай него могат да се решат и други въпроси, които са важни за отношенията ни с тази част на света.

- Но има ли някакъв шанс да ни се размине огромното плащане? България е най-бедната европейска страна.

- Винаги има шанс да се постигнат договорки. Може неизбежното по силата на арбитражното решение заплащане на средства да се компенсира с действия от двете страни, които да намалят напрежението в отношенията им и да доведат до инвестиции, важни за нашето икономическо положение. Никой няма да махне с ръка и да каже „не ни плащайте" - това е ясно. Но по пътя на дипломацията може да се намери оня умерен тон, при който ние да сме спокойни, че няма да се стигне до финансови сътресения и нарушен баланс в енергийните отношения.

- Мнозинството в парламента реши да вземем заем, с който НЕК да плати произведеното оборудване за АЕЦ „Белене". Но опозицията възрази, че не е посочена сума, нито срокове за връщането й - че се гласува празен чек, който може да бъде попълван с 1 милиард, с 5 милиарда, с 5 трилиона дори.

- Дебатите имат и политически нюанси, които аз няма да коментирам. Чисто правно това беше механизмът, по който да се осигурят средства на НЕК за неизбежното плащане. Прецизирането на размера на заема е нужно, за да знае обществото за какво се харчат държавни пари. Размерът на дълга се знае, добре е да бъде точно разписано как НЕК после ще възстановява парите на държавата.

- Главният прокурор заяви, че ще има обвиняем за АЕЦ „Белене". Защото след прекратяването на проекта с решение на НС плащанията не са прекратени.

- Огромни средства са заминали за изграждане на АЕЦ „Белене". Изходът от съдебния спор показа, че България не е намерила най-доброто държавническо решение. Прокуратурата е длъжна да направи задълбочено изследване по случая и ако има данни за нарушаване на закона, да привлече към наказателна отговорност съответните длъжностни лица. Обществото трябва да знае цялата истина за похарчването на тези пари.

- Тази спорна истина би трябвало да се намира в договора между НЕК и „Атомстройекспорт". Или? 

- В този договор е записано, че ако има спор, той ще се решава в Международния арбитражен съд в Женева.

- Търговските арбитражи са на мода, както се казва. Защо? Като шеф на арбитраж вие знаете отговора. Търговските дела ги има и в съда, а бизнесмените все по-често се обръщат към вас.

- Една от причините е бързината. Тя при арбитражите е по-голяма, тъй като споровете се решават на една-единствена инстанция. Съдебната система със своите три инстанции е бавна, минават години, докато делото мине през тях, а за търговския оборот това е пагубно. Втората причина е в разходите за такси и адвокати. Третата - в доверието. Честите промени в съдебната система не допринасят за него и търговците се насочват към арбитражни институции, които работят с професионализъм и при спазване на закона. Така работи и Международният арбитражен съд към Алианса за правно взаимодействие, на който съм председател. Той бе създаден през 2006 г. по програма на ЕС за развитие на гражданското общество. Оттогава имаме постоянно нарастване на делата, очевидно доверието в качеството на нашите решения се повишава. При нас тия дни беше Шанхайската арбитражна комисия, най-големият арбитражен съд в Китай. Подписахме рамков договор за обмен на арбитри - това за нас е признание в международен мащаб.