/КРОСС/ Измислените почивки и отработвания са едно от малките камъчета, които убиват в обувките на предприемачите, казва председателят на икономическата комисия пред "24 часа"

- Край на дългите серии почивни дни и на фиктивните съботни отработвания. Край ли е наистина, г-н Кънев? Вие настоявате за това отдавна и правителството ви чу. Ще стане ли факт обаче, ще мине ли през парламента?

- Аз не бих бил толкова категоричен. По- скоро идва краят на това,  поредното правителство да регулира работния ритъм и почивките на бизнеса. Това е вариантът, който социалното министерство предложи, доколкото аз съм запознат. Той е смесен, прилага се и в европейската практика - когато националните празници се падат в събота и неделя, понеделникът може да се отпусне като почивен ден, но при условие че   се приспада от отпуската.

- Още миналата година вие поръчахте анализ за европейската практика с "почивните сериали". Какво показа той?

- Като председател на комисията по икономическа политика аз се опитвам да следя на първо място за законодателните норми. И на второ, но не и по значение - за отражението на тези норми върху бизнес климата и най-вече върху малките и средните компании. Да, наистина имаме анализ. Той показа, че в Европа такъв режим като нашия се прилага само в още три държави - Унгария, Латвия и Румъния. Навсякъде другаде решенията за сливане на празнични дни и отработването им, се вземат на корпоративно ниво. И се уреждат подробно с колективните трудови договори.

- Това ли е размерът на загубите от празничните серии - от порядъка на 400 млн. лв. Точни ли са данните ви?

- Смятайте и вие. През май бе "експлозията" - с 18 работни и 13 почивни дни. Това може би беше капката, която преля чашата и която доведе до единодушното становище на четирите големи работодателски организации за промяна. Знам, че ще има доволни, но ще има и недоволни.

- Освен синдикатите, които смятат, че "отчупвате парчета от социални придобивки", кои очаквате да са сред недоволните?

-Туристическият бранш например. Дори вече се чуват подобни гласове. Но аз не съм убеден, че и те трябва да са недоволни, защото когато се очертава празникът да е събота или неделя, някой ако иска да си слее тези дни с петъка и да си удължи почивката, той пак ще го направи, като си вземе отпуск.

- Убеден ли сте, че няма да има и други противници на идеята?

- Нашето проучване ни показа, че само 8% от работодателите смятат, че това решение не е добро. Над 60% смятат, че то е много добро. Има неща, които трябва да си ги казваме открито - всеки знае, че никой не работи, когато се отработват празници. Това с измислените почивки бе поредното от типа на малките камъчета, които убиват в обувките на предприемачите. Без него ще е по-добре.

- Да приемем, че решенията слизат от държава до ниво бранш, корпорация. Представете си сега, че съпругата работи в компания, където решението е да няма сливания, а съпругът - в друга компания, която е на друг режим. Това няма ли да попречи на семейната почивка?

- Няма да коментирам конкретни казуси. Само ще кажа, че не може само ние да сме уникалните, след като цяла Европа работи по тази схема. Решения ще се намерят, когато се търсят.

- От известно време предупреждавате за скрити опасности от ратифицирането на две търговски споразумения - с Канада и със САЩ. Защо?

- Да, така е. Днес (бел. ред. - вчера) направихме опит да го внесем и в пленарна зала. Но дори не влезе в дневния ред - бе отхвърлено.

- С какви аргументи?

- Без никакви дебати и без никакви аргументи. А ние искаме единствено правителството да внесе анализ, преди парламентът да ратифицира споразумението с Канада.

- Да изясним какви са опасностите, ако дебат все пак няма. И защо свързвате двете споразумения - това със САЩ с това с Канада?

- Свързвам ги, защото двете са огледални - ако приемем с Канада, приемаме и второто - със САЩ. А особено за второто има сериозни опасения, че то може да не се приеме до края на мандата на президента Обама. Против вече се обявиха Оланд и Габриел.

- Обяснете причините да настоявате и България да бъде против?

- Много са. Трябва да бъдат обсъдени. Ще спомена само една, твърде сериозна, струва ми се. Ратификацията ще ни задължи да приемем създаване на наднационален арбитражен съд, който да стои над националното законодателство. При нас, в икономическата комисия има анализи, които дават основание да се мисли, че големите мултинационални компании ще могат да изискват промени в националното законодателство, ако преценят, че нещо им пречи. Опасенията ни са, че това може да означава диктат на големите корпорации.

- Нуждата от дискусия разбирам. Но защо бързате с настояването си парламентът да задължи кабинета да представи анализ, преди да предложи ратификацията?

- Тревожното е, че ако на 28 октомври в Брюксел бъде подписано това с Канада, то влиза в сила. Много е тревожна и подозрителна тишината и мъглявината над решения, които засягат не само българския, а и европейския бизнес.

- Вие сте убеден, че споразумението е вредно?

- Да се разберем - ние не казваме, че то, споразумението, е хубаво, или че е лошо. Искаме обаче ратификацията да се случи след задълбочен анализ и на плюсовете, и на минусите. Искаме да ни отговорят и да е ясно кой поема отговорността. Още повече че в икономическата комисия решението да се изиска такъв анализ мина почти единодушно. А в зала не. Въпреки че е известно, че при нас в комисията, има писмо, от председателя на нашия парламент, което придружава писмо от унгарското правителство, което предлага ратификация да се случи след широк дебат, забележете, в европейски мащаб. Гръцкият парламент задължи своето правителство за същото.

- Знае се, че има позиция на българската страна, че споразумението с Канада може да бъде подписано, ако се отменят визите за българи.

- Има такива разговори, права сте. Ако това се случи, то ще е замяна на кон за кокошка. На тъмно не може да се вземат важни решения.

- Финансовият министър Владислав Горанов предлага поправки в данъчния кодекс, които да спрат износа на печалба от големи мултинационални компании. Ще получи ли подкрепа в парламента?

- Звучи красиво и важно. Дано да е предвиден работещ механизъм. Ще бъде трудно.

- Изслушахте новото ръководство на Комисията за защита на конкуренцията. Каква е вашата оценка?

- Когато ги избирахме, обещах, че още след първите два месеца ще направим това. Впечатлени сме - извън картела за горивата имат още 17 проверки за картел и други 10 за господстващо положение.

- Кои са проверките за картели извън този, който се обяви за горивата?

- Не зададохме такъв въпрос. Право на комисията е да ги обяви.