/КРОСС/Доколко Германия е суверенна страна? Каква е ролята ѝ в Евросъюза и НАТО? Защо канцлерът Ангела Меркел замина за Вашингтон, а вицеканцлерът на Федерална република Германия Зигмар Габриел - за Москва? Какво се променя в германското политическо пространство? Какви са целите на ЦРУ спрямо Германия? За всичко това пред Правда.ру разказа директорът на Руския институт за стратегически изследвания, генерал-лейтенант от Службата за външно разузнаване Леонид Решетников.

- Въпреки многобройните протести на населението и дори на съюзници в правителството, Ангела Меркел упорито провежда политика на отворени врати. От ваша гледна точка с какво е свързано това?

- Да го кажем направо - Ангела Меркел все пак не е самостоятелна в решенията си, а както и цяла Германия, е в зависимо положение и под контрола на САЩ. Какви са конкретно лостовете за въздействие върху Меркел е трудно да се каже, но те очевидно съществуват, защото политиката ѝ спрямо Русия, Украйна и по други въпроси рязко се промени след визитата ѝ във Вашингтон.

Дълго време Меркел се проявяваше като човек, който подкрепя идеята за активизиране на контактите с Русия, и ние доста напреднахме по пътя на икономическото, културното и политическото сътрудничество. В Германия се създаде цяла прослойка бизнесмени, хора на науката и на културата, които бяха насочени към задълбочаване на отношенията с Русия. Самата госпожа Меркел активно съдейства за това. След това изведнъж последва рязка спирачка и завой.

Германия често е възприемана като локомотивът на Евросъюза, утвърди се такава нейна търговска марка. В определен смисъл това бе и си остава истина. Само че ние не отчитаме един момент: Германия продължава да бъде победена страна. А победителят във Втората световна война е един - Съединените американски щати. Ние спечелихме, удържахме победа във Великата Отечествена война, защитихме родината си, стигнахме до Берлин. Само че резултатите от Втората световна война се оказаха в ръцете само на една страна - САЩ.

Германия напълно бе отстранена като конкурент, Франция - също, Англия отиде в сянка. Победителят наложи своите условия, които Германия, намираща се в началото на пътя на възраждане като страна, бе принудена да приеме, за да получи необходимите финансови средства. Германия изпълняваше цяла редица задължения при всички канцлери. Тогава те лесно се изпълняваха, защото имаше разделение - Съветският съюз с групата съюзници от една страна и западният свят, който под ръководството на САЩ водеше с нас непримирима Студена война.

Само че след 1991 година идеологическата причина за противоборството сякаш отпадна, появи се възможност за много изгодно за Германия сътрудничество. Страната нямаше достатъчно икономически възможности, трябваше да се насочва на Изток и германците се зарадваха на това.

Да, но господарят натисна копчето: "Да се спре, да се ударят спирачките! Възникна криза - Украйна, а вие сте наш съюзник, но се държите недостатъчно активно". Американците, съдейки по всичко, имат някакъв компромат срещу госпожа канцлера, защото тя бе принудена да направи такъв рязък завой спрямо Русия.

А линията, която тя бе възприела преди това, наистина беше част от убежденията. Меркел влезе във властта не просто като прагматик, а като привърженик на политиката на отворените врати, толерантността и многокултурността. И когато започна процесът на нашествие на мигранти, подклаждан още от необходимостта от работна сила в Германия, страната все пак продължи да се развива. Поради тази причина Ангела Меркел одобри случващото се и заложи на него.

И тук отново роля изигра влиянието на САЩ, които са заинтересовани от разширяването на емигрантския поток, за да оказват натиск върху Европа. Там също досега не всички искат да играят само по свирката на американците. Като цяло канцлерът Меркел започна тази дейност твърде активно и сега ѝ е много трудно да се обърне назад. Това би означавало да изгуби престижа си, да капитулира.

Макар че има много недоволни и протестиращи и то не само на територията на бившата ГДР, сред левите и десните сили, но и сред центристите. Германия се оказа в определена безизходица, защото нейната зависимост от Съединените щати, които връзват ръце, е значително по-голяма, отколкото на Франция или Испания.

- А тази зависимост може би е скрепена в някакви документи, може би има секретни протоколи?

- Има секретни протоколи, които ние нямаме възможност да прочетем. Те са били написани именно през 1946-1948 година, когато се създаваше Федералната република Германия. За това Германия получи много големи инжекции в икономиката. Говори се за чудото Аденауер. И действително ставаше дума за огромния принос на умовете на предприемчивите германци, много мощни от организаторска гледна точка, силни и с умения. Само че едва ли би било възможно да бъде постигнат такъв пробив без мощни финансови инжекции.

По аналогичен начин се създаваше и социалистическият лагер. На Съветския съюз и на Сталин също им се наложи да изпълняват редица условия в създадените страни на народна демокрация: да се запази в тях многопартийността, да не се провежда строга колективизация, да не се преследва църквата. Ние приехме тези предложения.

Само че САЩ замисляха вече нова игра. След смъртта на Рузвелт те спуснаха Желязната завеса. Ние не бяхме инициаторите на Студената война, но ни се наложи да градим политиката си в съответствие с новите световни реалности. Ние не изгубихме Втората световна война, но не успяхме да се възползваме от плодовете ѝ. А реален победител стана Америка. В Германия и досега има най-много американски бази, пунктове и места за разполагането им.

- И това е заради позицията на САЩ в икономически план, защото доларът бе въведен като световна валута?

- Те станаха господари на света. Те контролираха целия свят освен СССР и неговите най-близки съюзници. В този смисъл американците напълно се възползваха от реалните плодове на победата, която ние осигурихме - с тяхно участие, разбира се, това никой не отрича.

Ако се огледаме назад, в миналото, на същия фашизъм, на Германия от времената на Хитлер, Съединените щати са оказвали огромна подкрепа. В същото време Америка поддържаше и Съветския съюз при индустриализацията на страната ни, помагаше много мощно. Защо американците правеха това? За да се сблъскат във война след това тези две страни, набрали сила?

Приблизително същата ситуация предшестваше и Първата световна война, само че тогава законодателят на модата бе Англия. И тя направи същото с Германия и Русия, подтиквайки ни към война. Въобще от втората половина на XIX век задачата на съперниците ни, на нашите конкуренти бе да предизвикват челен сблъсък между страните, независимо какъв е строят в една или друга страна.

Годините, десетилетията на съвместното съжителство водеха не само до войни, но и до съюзи и до взаимно културно проникване в отношенията ни с Германия. И сега американците отново виждат целта си да не допуснат това сближаване. Защото в противен случай ще се появи център на сили в Европа, който няма да бъде под контрола на САЩ.

Това е актуално за Америка още повече, че тя явно отслабва. Тя напомня на Съветския съюз през втората половина на 80-те години - с всички превземки, подскоци, президенти - всичко е много сходно. В същото време Русия набира сила въпреки проблемите, включително и икономическите. Това също е очевидно, независимо какво говорят в чужбина за нас.

И когато тръгва такъв процес, Германия също засилва увереността си. Тя изведнъж вижда, че този, който е дърпал конците, все по-рядко ги дърпа, все по-слабо, а този, към който тя се е стремила, проявява все по-голяма самостоятелност. И така в Германия се зараждат настроения: в края на краищата ние трябва да се освободим, ние имаме избор, за нас е по-изгодно икономическото и дори културното сътрудничество със страните, с които сме традиционно близки.

Мисля, че тази линия е характерна и за цяла Европа, а не само за Германия. Тази алтернатива на европейското развитие ще набира размах. Толкова повече, колкото по-учудващо става поведението на американците. Та съгласете се, сегашните избори дори не са чудо в кавички, това е фарс!

За германците, французите и англичаните, също както и за нас, всичко това е видимо и разбираемо. И когато американците говорят за своите съюзници, ми се иска да им дам съвет: "Момчета, толкова сте дотегнали на всички в Европа - просто идете там, пообщувайте, обиколете големите градове и чуйте какво говорят хората". На нас, които идваме от Русия, ни е по-лесно да намерим единомишленици, отколкото на тях.

Аз често ходя там и ние бързо намираме общ език. Той се основава на критиката на американците. Обикновените хора дори се спират на улицата, когато чуят руска реч. Такова нещо преди никога не е имало. Да, някои ни симпатизираха, но само идеологическите привърженици, симпатизантите на леви комунистически партии. Сега отвсякъде се чуват гласове на съчувстващи.

Безспорно в Германия има хора, които са много предани на САЩ, те служат на американските идеи. Основната линия на борба минава между Съединените щати с техните съюзници и Русия, защото не искат да видят Русия в качеството ѝ на един от главните фактори на световната политика. Именно заради това всичко започна още преди няколко столетия и продължава, независимо от политическите режими.

Какво да се прави, идеята за създаване на единна световна държава носи само големи неприятности. Разбира се, малките страни ще се стремят към тези, с които по традиция са обвързани исторически и икономически: някоя към Русия, някоя към Германия, Испания и т.н. Като цяло обаче трябва да се върви по пътя на националната самостоятелност. Светът трябва да бъде многополюсен.

Източник: Руски дневник