/КРОСС/ В понеделник ръководителите на Турция и Русия подписаха дългоочакваното споразумение за прокарването по дъното на Черно море на газопровода „Турски поток" за доставка на руски газ на турския и европейския пазари. Планира се строителството да завърши до три години.

Бързото затопляне на руско-турските отношения ще има сериозни последствия за сирийската криза, която се превърна във водеща тема на преговорите и в заглавията на медиите. Но споразумението за строителството на газопровода може да нанесе съкрушителен удар по сблъскващата се с многочислени трудности прозападна Украйна, а също така за дълги години ще промени стратегическите реалности в региона и около него.

Между Русия и Запада се засилва раздразнителността поради ситуацията в Сирия. Във вторник руският президент Владимир Путин с възмущение отмени планираната за този месец официална визита във Франция, след като френският президент Франсоа Оланд предположи, че Русия е виновна във „военни престъпления" и на глас изрази съмненията си от ползата от тази визита.

Но когато в понеделник Путин се срещна в Истанбул с турския президент Реджеп Тайип Ердоган на Световния енергиен конгрес, признаци за напрежение почти нямаше. Макар държавите им да поддържат в Сирия противоположни страни, президентите оживено обсъждаха начините за доставка на хуманитарна помощ в обсадения град Алепо, а след това се усмихваха на церемонията по подписване на споразумението за „Турски поток". „Напълно съм уверен, че нормализирането на турско-руските отношения ще продължава с бързи темпове", каза Ердоган.

Според анализатори, ако плановете за строителството на „Турски поток" бъдат реализирани, Москва ще може напълно да изключи своя главен партньор в миналото по транзита - Украйна, от веригата за газов износ към ЕС, когато през 2019 г. изтече срокът на действащите договори. Това заплашва Украйна да загуби два милиарда долара приходи от транзит, който плаща руският газов монополист „Газпром". Това ще отвори голяма дупка в държавните приходи на затъващия в блато от проблеми Киев. Но друго е важно. Това ще сложи край на стратегическата мечта на Украйна за интегриране в Евросъюза в качеството си на ключов енергиен хъб, изживяващ се в качеството на посредник при доставката на руски енергоресурси на гладните пазари на Европа. Вместо това печалбите и геополитическите предимства ще получат две страни, които във всички останали сфери са приятели на Украйна.

С появата на „Турски поток" Анкара ще стане за „Газпром" главен дистрибутор на южния фланг на ЕС. А Германия, чиито водещи компании поддържат плановете за строителството на предизвикващия остра полемика газопровод „Северен поток II", благодарение на който обемите на доставките на руски газ в ЕС по дъното на Балтийско море ще се удвоят, безспорно ще стане основен газов хъб за Северна Европа.

„Основният смисъл на тези газопроводи е в това Украйна да бъде заобиколена и тази страна да бъде наказана за нейната ненадеждност", каза партньорът в консултантската фирма RusEnergy Михаил Крутихин. „Макар нещата по нито един от тези газопроводи да не са окончателно решени, ситуацията се променя в тяхна полза. Това е много сериозен удар срещу Украйна."

Грандиозните планове на „Газпром" за отказване от съветската инфраструктура, транспортираща газ до Европа, отначало се въплътиха в „Северен поток I", по който преди пет години в доста по-спокойни времена по дъното на Балтийско море в Германия започнаха да пристигат 55 млрд. куб. м. газ. Това представлява 40% от общия обем на руския експорт в ЕС. А пък друг газопровод, „Южен поток", който беше планирано да бъде прокаран, заобикаляйки Украйна по дъното на Черно море до България, се сблъска с геополитически трудности след руската анексия на Крим, и в края на 2014 г. неговото строителство беше отменено.

На 1 декември 2014 г. Путин неочаквано обяви, че новият газопровод „Турски поток", по който е планирано да бъдат транспортирани 63 млрд. куб. м. газ, ще мине приблизително по маршрута на „Южен поток", но ще излезе на брега не в България, а в Турция недалеч от границите на ЕС. Но когато преди десет месеца Турция свали руски бомбардировач в небето на Сирия, предизвиквайки разрив в политическите и икономическите отношения с Русия, се създаде впечатлението, че този проект е изгорял като свещ.

Само че Ердоган направи зашеметяващ завой, извини се за сваления самолет и се опита да се помири с Москва. И отново тръгнаха разговори за строителството на „Турски поток". Но в московската каца с мед се оказа само един черпак.

Новото споразумение с Турция предвижда реализирането само на половината от проекта, т.е., прокарването на две тръби вместо на четири с възможност за разширяване, когато стане по-ясно какви са потребностите в ЕС за руски газ. „В газовия отрасъл на Украйна, и не само там, се появи огромна тревога във връзка с взетото решение. В тази игра тя не разполага на практика с нито един коз", каза директорът на независимия киевски Институт за глобални стратегии Вадим Карасев. "Докато ние, украинците, водим „тотална война" срещу Русия с гръмки декларации, други страни решават своите проблеми за наша сметка."

Засега въпросът с „Турски поток" не е решен окончателно. Даже и да бъде построена тръбата от Русия до Турция, на Москва ще й се наложи да строи газопровод в Гърция, за да транспортира газа на юг в Европа. Но политически промени могат да разрушат тази сделка.

Само че споразумение за руско-гръцки газопровод беше подписано миналата година. За реализирането на проектите за газопроводи настояват всички делови среди, а политическите възражения отслабват, каза Крутихин. Турция се надява да получи по-голяма изгода от транзита на газ от няколко източника, без да се ограничава само с Русия. Към тях се отнасят Каспийският басейн и Централна Азия. Когато „Северен поток II" бъде пуснат в експлоатация, Германия ще стане главен входен канал за доставката на газ за мнозинството страни в Северна и Централна Европа. „Германия и Турция ще станат ключовите газови хъбове за Европа и всички европейски търговци се надяват на получаването на нови договори с „Газпром". Тук няма място за политика, става дума само за печалби", каза Крутихин. "Съпротивата срещу тази сделка приема само политически и емоционални форми. Хората казват: „Давайте да не вредим на Украйна". Но се страхувам, че при такива обстоятелства всички сили ще се строят в полза на тези проекти за газопроводи, и е възможно уверено да се каже, че те ще бъдат реализирани".

Автор: Фред Уеър, в. „Крисчън сайънс монитър"

Превод: БГНЕС