/КРОСС/ Романтичният град все още кара посетителя да мечтае. Екзотиката му продължава да привлича знаменитости, очаровани от красивите му сгради - автентични и със зашеметяваща гледка към океана. Храм на лесните пари, разюзданите нрави и трафик на какво ли не, бившето франксо пристанище има зад гърба си предълга история, изпълнена с жестокости и нашествия
Английският писател Пол Боул го сравнява с „декорите на блатен спектакъл, нарисувани в разрез със законите на перспективата".
Между две кълба тютюнев дим Мохамед Пийс, с блуждаещ поглед и замръзнала на лицето усмивка, стои пред една от портите на казбата. Франк Запа кръстосва между кафенето „Хафа" на възвишенията Маршан и района на „Танжер Ин", любимо място за срещи на бийтпоколението в края на 60-те години. Прякорите, с които се кичат онези танжерци, които се предлагат за туристически гидове, говорят сами по себе си. Също както и песента на „Пинк Флойд", която звучи по радиото. Или видът на единствения френски турист, дръзнал да установи в една от порутените стаи в хотел „Сесил". Там той прекарва дните си в очакване на незнайно какво, наблюдавайки как се лющи боята на любимото свърталище на Мишел Фуко и Ролан Барт през 70-те години. Много са изоставените сгради в града. Заобиколеният от буренясала градина „Отел дьо Франс", където отсядал Матис. Огромният „Риф", посещаван навремето от Елизабет Тейлър и Мик Джагър, чийто барман, преквалифицирал се в пазач, охранява единствения прашасал дансинг.
Само спомен ли е онзи привличащ като магнит Танжер, разположен на входа на Африка? Несъмнено.
Храм на лесни пари, разюзданите нрави и трафик на какво ли не, бившето франксо пристанище има зад гърба си предълга история, изпълнена с жестокости и нашествия. Най-напред римляните през 429, сетне на вандалите, след това на византийците, арабите, испанците и най-накрая на англичаните, които разрушили казбата, преди да напуснат града през 1684. Свети Франсоа го нарича „център на греха". Името на мароканския град се свързва с немалко литературни и артистични прояви. Танжер е бил озаряван от пищни празненства, организирани от милиардерите Пол Форбс и Барбара Хютън. Последната не се е поколебала да разшири една от улиците му, за да може да минава с ролс-ройса си. В Танжер, разбира се, има и красиви останки, датиращи от епохата, когато градът е бил облагодетелстван от статута на международна зона, между 1923 и 1956, преди да се присъедини към Мароко през 1975. Впоследствие затъва в безделието, характерно за географското си положение.
Кацнал на Гибралтарския проток, захванал се за урвите, стърчащи над Атлантика, градът с брулени от ветровете краища гледа към Испания и Средиземно море. В него се събират всички мераклии за европейското Ел-дорадо. Учудваща смесица е това пристанище, протегнато към толкова близкото испанско крайбрежие. С екзотиката си възвишенията му привличат неудържимо прочути дизайнери, музиканти, писатели и толкова други знаменитости, които не могат да се наситят на неземната гледка към океана. Разбира се, мястото е много по-автентично от Маракеш. Градът не е от туристическите места където човек може да си почине. И до днес в него продължава да витае „нещо зловещо, някакво тотално безхаберие".
Танжер никога не е предлагал покой. И днес това важи в по-голяма степен, отколкото вчера.

Източник: idi.bg