/КРОСС/ Журналистическо разследване твърди, че заместник-председателят на Еврокомисията, Кристалина Георгиева, която беше кандидат за генерален секретар на ООН, крие скелети в гардероба си, пише Euractiv, цитиран от OffNews.

Според публикацията ЕС продължава да назначава ръководни фигури, без да е проучило миналото им както трябва.

Швейцарският журналист Ив Кугелман е публикувал вчера статия на интернет страницата на изследователския институт на Foreign Policy озаглавена "Основната грешка в ООН, която едва бе предотвратена". Американската организация е един от най-престижните мозъчни тръстове, анализиращи външната политика.

Според пубицията на реномирания американски институт „в случая на г-жа Георгиева изплуват сериозни твърдения", които са свързани с нейното минало и настояще. Тези твърдения са групирани в две категории: миналото ѝ в годините на комунистическия режим в България и нейните контакти с бизнес група с предполагаеми връзки с организираната престъпност.

Статията е обобщение на няколкомесечно разследване по  тези обвинения, посочва авторът, което е протекло и по време на кампанията с номинацията на Георгиева за поста генерален секретар на ООН. Изследването е базирано на интервюта с бивши агенти в българските служби за сигурност, политици и „граждани, които имат достъп до съответната информация". Авторът се е позовал и на архивни материали и открити източници, като е провел и консултации с експерти по работата на тайните служби, в частност в България.

Един от тях - бивш офицер от 6-о управление ДС, който в проучването е посочен под псевдонима Андрей Войнов, твърди, че след като започнала да преподава политическа икономика в института Карл Маркс (сега УНСС, бел. ред.), Георгиева е била вербувана като информатор на службите. Според твърденията това ѝ гарантирало да продължи научната си дейност в Лондонското училище по икономика през 1987 г.

Георгиева бе номинирана в последния момент за кандидат за генерален секретар на ООН, но има подозрения, че е водила кампания поне в продължение на година в позицията си на еврокомисар.

Авторът започва с това, че българският премиер Бойко Борисов посочи Георгиева като кандидат за най-високия пост в световната организация само седмица преди вземането на финалното решение. Посочва се и че въпреки загубата на българката тя ще остане зам.-председател на ЕК и комиссар по бюджета на ЕС.

"Има сериозни съмнения за миналото на Георгиева от времето преди демократичните промени, както и за сегашните й семейни връзки с бизнес конгломерат, който американските дипломати в София описват като "един от доайените на българската организирана престъпност", пише Кугелман.

Той цитира имената на няколко души от обкръжението на Георгиева, включително и офицер от комунистическите тайни служби, който твърди, че Георгиева е била важна за тях. Посочва се и че Георгиева отрича подобни връзки.

В публикацията премиерът Борисов е цитиран да казва, че Георгиева "има досие" и се обяснява, че това е термин, който се отнася за информатори или сътрудници на тайната полиция в България.

Авторът цитира и източници, които твърдят, че Георгиева е имала връзки с "Мултигруп" - бизнес империя от ранните години на демокрацията в България. Дава се и пример, че дъщерята на Георгиева Десислава Кинова е била дългогодишен служител на компании от групировката.

Кугелман посочва, че американски дипломати описват "Мултигруп" като "доайен на българската организирана престъпност". Дори и твърдението да е преувеличено, е вярно обаче, че в САЩ има отвращение към точно тази бизнес група, което се потвърждава от официална кореспонденция на Държавния департамент, разкрита от Wikileaks, пише авторът.

"Въпросите, свързани Георгиева, говорят за по-широк проблем: твърде често, както в ООН, така и в ЕС на лидерски постове се назначават хора, за които не е направено задълбочено проучване и не са били подложени на обществен контрол", убеден е Кугелман.