70% от българите водят застоял начин на живот
Секция: Здраве
20 Октомври 2016 09:44
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
70% от българите водят застоял начин на живот

/КРОСС/ Българите са сред нациите в Европа с най-ниска физическа активност. Над 70% от хората у нас са с недостатъчна физическа активност, сочат данни на здравното министерство от доклада за здравето на нацията за 2015 г., приет вчера от Министерския съвет. Документът все още не е достъпен официално, затова и не е ясно как е изчислен този процент и как се определя нивото на физическа активност.

Според доклада от 2013 г. 78% от българите изобщо не спортуват, което е най-висок процент за Европа. Всеки седми у нас се занимава с танци, градинарство и др., което е близо до средното за континента. България все пак е начело по ходене пеша - над 10 минути поне по 4 дни седмично ходи 77% от населението. Препоръките на Световната здравна организация за нивото на физическа активност при хората между 18 и 64 години е за поне 150 минути умерено интензивно аеробно натоварване седмично - ходене, танцуване, градинарство, плуване, планинарство, колоездене, пише "Сега".

Според доклада за миналата година обаче сериозно е паднал процентът на пушачите у нас - 37.4% от възрастното население в страната пуши цигари. Данните от 2013 г. са за 57 на сто редовни пушачи. Не е ясно обаче дали действително има спад, или данните са събирани по различна методология, например за 2015 г. са само за хората над 18 години. "През 2015 г. над 65% от анкетираните консумират алкохол", сочи още докладът.

Най-ниската детска смъртност, откакто се води статистика у нас, е отчетена през миналата година, пише още в документа. През 2015 г. в страната са починали 434 деца на възраст до 1 г. при 517 за 2014 г., като коефициентът на детската смъртност е намалял от 7.6‰ през 2014 г. на 6.6‰ през 2015 г. "Благоприятни тенденции се наблюдават по отношение на показателите за детска смъртност в отделните възрастови групи (перинатална, неонатална, постнеонатална), които намаляват, макар че все още са по-високи от средните за ЕС", пише в доклада. Майчината смъртност намалява от 19.07 през 2001 г. до 6.1 през 2015 г., като съответният показател за ЕС е 4.72 промила.

През 2015 г. отново водещи причини за смъртността у нас са болестите на органите на кръвообращението и новообразуванията. През 2015 г. нараства заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година, но остава под средните за ЕС стойности, пише в доклада, като не е ясно каква точно е заболеваемостта от рак. Уточнява се само, че най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи.

За пръв път от 10 години през 2015 г. е регистриран спад на хоспитализациите в болниците. 2 302 891 са отчетените случаи, като през 2014 г. те са били малко повече - 2 323 313. За сравнение през 2005 г. хоспитализациите са едва 1 614 313.