/КРОСС/ Поредната „блестяща" идея на МОН за обществен съвет към всяка детска градина и всяко училище е всъщност поредната куха чиновническа приумица.
Родителите ще участват в образователната система? Не бързайте с овациите, моля. Участието на родители в този съвет е само оправдание на МОН за прозрачност. И нищо повече.
Включването на родител в новия орган не означава участие, а просто присъствие. За протокола.
Общественият съвет се състои от нечетен брой членове и включва един представител на финансиращия орган и най-малко трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция. Представителят на финансиращия орган се определя от кмета на общината или от съответния министър, а родителите се самопредлагат.
Според разпоредбите на МОН за представители на родителите могат да бъдат избирани професионално доказани личности от различни области на обществения живот, изявени общественици, спомоществователи, които са родители на деца в съответното училище или детска градина, или бивши възпитаници на учебното заведение, които не са родители на деца и ученици от детската градина или училището. Единствената пречка е ако лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.
И внимание: „В събранието и/или срещите на родителите може да участва с право на глас само един родител на дете или ученик."
Сред „отговорностите" на родителите в обществения съвет са да одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището, да участва при обсъждането на програмите за превенция на ранното напускане на училище и за предоставяне на равни възможности и за приобщаване на децата и учениците от уязвими групи, да предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес, да дава становище за разпределението на бюджета, да участва в комисиите за атестиране на директорите, да участва в избора, да дава становище по училищния план-прием, да дава становища по разни други въпроси...
Следват сметки, заседания, отчети, подписи тук, подписи там... куп бумащина.
За какво му е обаче на един родител да участва в нея, ако не е човек без работа или някой активист, който иска да се домогне по прекия път към властта, когато участието му в този дълъг процес на дейности в така наречения обществен съвет се оказва не носи никаква полза.
Ако родителят с право на глас в съвета не е съгласен с някой от поставените казуси, мнението му няма да промени нищо. Учебниците ще си останат същите, директорът - също и правилата в повереното му училище едва ли ще се променят.
Гласът на родителите в детската градина или в училище е глас в пустиня.
От родителите се изисква да дофинансират тези институции с „доброволни дарения", да осигурят на децата вода за пиене, сапун и тоалетна хартия, да заведат в градината детето си с обувки без връзки, панталонче без копчета, сплетено, да не хваща въшки... Образованият родител обаче трябва да преглътне нелепостите в учебниците и абсурдите в образователния процес. Той по-скоро ще си отпише детето от занималня, вместо да успее да се пребори с помощник-учителя, с директора, и с всички по веригата МОН.
И кака, впрочем, един родител, без нужното образование, опит, компетенции, ще съгласува учебната програма, ще слага подписа си за одобрение на учебници, и ще назначава директори?! Ако майката на Иванчо е готвачка и участва в обществения съвет, тя само менюто в стола ли ще одобрява? А ако на Марийка баща й е ватман, може ли да реши дали децата да четат Ботев, Висоцки или Бърнард Шоу?
Търси се и стенограф. „Чл. 10. (1) На събранието и/или срещите на родителите се води протокол от лице, определено от директора. Протоколът се удостоверява с подпис от лицето, определено от директора."
И на всяка среща - автограф. Дори по няколко. Подпис на протокола от родителската среща, удостоверяващ присъствие, подпис на протокола от заседанието, удостоверяващ съгласие, подпис в тетрадката, удостоверяващ заинтересуваността на родителя от развитието на детето, подпис в бележника, кой знае за какво...
Стига, чиновници в МОН! Родителите не желаят да се подписват под образователната ви „реформа", с която се увеличава репресията, но качеството се срива с всеки изминал ден! И учителите не искат да разписват хиляди безсмислени документи, които им изяждат времето за децата.
Водим децата си не в училище, а в строго охранявана, видеонаблюдавана, бюрокрация... И да се разписваме за това?! Не, благодаря!