/КРОСС/ Първоначалната кандидатура на България - генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова - се представи много по-добре самостоятелно и завърши четвърта по време на избора, а финишът й показа, че има и умения, и дипломатически нюх за ролята. До края беше ясно, че тя е единственият кандидат, който реалистично би могъл да е първата жена главен секретар на ООН - ако кандидатурата й не е беше фатално подкопана от собственото й правителство.

Изборите минаха, а резултатът е същият. След 70 години и 8 мъже на кормилото на Обединените нации, Съветът за сигурност на ООН избра още един мъж - португалеца Антонио Гутериш - за наследник на Бан Ки Мун като генерален секретар на организацията.

Стъкленият таван, възпиращ жените в международните отношения, се превърна - по думите на кандидатката за генсек на ООН (и външен министър на Аржентина) Сузана Малкора - в стоманен таван.

Да, Антонио Гутериш е добър избор за ролята. Той има впечатляващ дипломатически опит и здрави хуманитарни принципи, които следва от десетилетие като върховен комисар на ООН за бежанците. Идва навреме, тъй като светът се нуждае от подобен опит тъкмо сега. Освен това за първи път бивш премиер застава начело на ООН, понеже за поста досега традиционно бяха предпочитани дипломати, бивши външни министри или администратори, вътрешни за самата система на ООН.

Въпреки това тази година бе пропусната една историческа възможност. Напук на прокламациите на САЩ и на Великобритания, че предпочитат жена за ролята, въпреки движението сред страните, членки на ООН, и кампанията в средите на гражданското общество, 14-те мъже и единствената жена, които гласуват в Съвета за сигурност на ООН, не нарушиха досегашния стереотип - макар да можеха да избират сред куп впечатляващи жени кандидатки от Източна Европа, Нова Зеландия, Коста Рика и Аржентина. Но старият "мъжки клуб" в ООН по същество се произнесе, че нито една от тези изключителни жени не заслужава позицията.

Най-напред Хърватия - в лицето на тогавашния си външен министър Весна Пусич - оттегли кандидатурата си. По-късно към нея се присъедини костариканката Кристиана Фигерас, бивш главен отговорник в ООН за климатичните промени. Популярната експремиерка на Нова Зеландия Хелън Кларк не успя да генерира достатъчно ентусиазъм сред членовето на Съвета за сигурност. САЩ пък подкрепяха аржентинката Малкора, която едва ли някога би могла да преодолее подозренията на Великобритания (заради предисторията с Фолклендските острови - бел. ред.). Младата и ентусиазирана бивша вицепремиерка на Молдова Наталия Герман остана до самия край (въпреки слабия си резултат - бел. ред.), докато спорната номинация на еврокомисарката Кристалина Георгиева в 12 без 5, подкрепена от още по-спорния унгарски премиер Виктор Орбан, я доведе до слабо финиширане в дъното на класацията.

Първоначалната кандидатура на България - генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова - се представи много по-добре самостоятелно и завърши четвърта по време на избора, а финишът й показа, че има и умения, и дипломатически нюх за ролята. До края беше ясно, че тя е единственият кандидат, който реалистично би могъл да е първата жена главен секретар на ООН - ако кандидатурата й не е беше фатално подкопана от собственото й правителство.

В такива моменти жените се нуждаят от солидарност и подкрепа от своите колеги - жени лидери, за да се постигне истински пробив в традиционно доминираните от мъже роли. Жените имат нужда да видят примери на вдъхновяващо лидерство, а не действия, които застрашават движението за овластяване на жените като цяло.

ООН спечели добър лидер в лицето на Антонио Гутериш, който ще заема този пост поне до 2021 г. Сега предстои попълването на една важна вакантна позиция - тази на заместник генералния секретар на ООН - и Гутериш има възможност да въведе прогресивни промени още от първия си ден начело на организацията. Като доказан защитник на овластяването на жените той би трябвало да осъществи набелязания дневния ред за установяване на равенство между половете в рамките на Секретариата - макар и с голямо закъснение.

Първата стъпка в тази посока би била назначаването на жена за заместник генерален секретар. Защото, пак казвам, ООН и особено Съветът за сигурност, все още е "мъжки клуб". И 14 от 15-те посланици, които вземат решенията в Съвета за сигурност, са именно мъже. Балансът между поовете никога не е бил силната им страна, но точно сега е моментът да се направи ясна заявка за промяна - с позицията на зам.-генерален секретар. Посочването на жена за заместник на Гутериш едва ли ще тушира разочарованието на феминисткото движение, което се бореше ООН да бъде оглавена за първи път от жена. Но поне ще е стъпка напред за жените лидери да получат още един трамплин, нужен за разбиването на "стоманения таван".

Една жена зам. генерален секретар на ООН би дала на новия лидер така необходимите му подкрепа, насоки и визия в неговото усилие за изграждане на по-добър и по-приобщаващ свят.

Не бива да забравяме, че основната цел на ООН са мирът и международната сигурност, а жените са крайъгълен камък на мира в целия свят.

От Хилъри Клинтън през британския премиер Тереза ​​Мей до германския канцлер Ангела Меркел - в света има много силни жени лидери, но ООН все още се явява последният редут на неравенството. В този контекст позицията на зам.-генерален секретар на ООН трябва да се разглежда като положителен стимул и за организацията, и за милиардите жени по целия свят и да играе роля на техен извор за вдъхновение и стремеж.

Това е нещото, от което ООН и международната общност се нуждаят днес повече от всякога.

Автор: Ернеста Реди Нюдерт, "Хъфингтън поуст"
Заглавието и преводът са на "Гласове"

* Ернеста Реди Нюберт е учен, социален предприемач и активист за овластяването на жените. Възпитаник на Imperial College London. Владее пет езика.