/КРОСС/ Според новите текстове министърът на отбраната ще преценява кога да няма конкурс. Той ще внася предложение до правителството, което ще взима окончателното решение.
Правителството си е отворило широко вратата за доставка на техника за отбраната, без да прилага Закона за обществените поръчки (ЗОП). С промени в наредба се свеждат до минимум възможностите за обществен контрол как и защо се избира един доставчик на армията, ако кабинетът прецени, че при избора му се споделя чувствителна за националната сигурност информация, пише "Сега".
Нововъведенията са прокарани чрез отмяната на приетата през 2013 г. Наредба за критериите и реда за определяне на основни национални интереси в областта на отбраната. Това е станало миналия петък, а предложението е внесено от военния министър Николай Ненчев. Новите текстове са пуснати за обществено обсъждане от Министерството на отбраната още на 30 юни, но явно не са били спешни до 14 октомври, когато биват одобрени от министрите на подпис, без да има заседание на МС.
Променената наредба регламентира случаите, при които не се прилага ЗОП. Според новите текстове министърът на отбраната ще преценява кога да няма конкурс поради спецификата на информацията. Той ще внася предложение до правителството, което ще взима окончателното решение.
В редактирания документ е отпаднал един много сериозен механизъм, който пречи на правителството да харчи милиони безконтролно. В стария вариант има текст, който предвижда всеки проект над 50 млн. лв. да бъде одобрен предварително от парламента и чак след това Министерският съвет да дава съгласие за сключване на договор без обществена поръчка. Сега целият раздел с този текст е премахнат. Липсва и главата, която се отнася до компенсаторните споразумения с доставчиците на военна техника, когато са по ЗОП.
Парламентарният контрол върху големите военни доставки беше въведен, след като правителството на Симеон Сакскобургготски сключи редица спорни военни договори, които трябваше да бъдат изплащани от следващите правителства. Заради тези текстове се наложи правителството да внесе инвестиционните проекти за покупка на нови изтребители и за построяването на бойни кораби в Народното събрание. Депутатите дадоха своето съгласие, но тепърва предстоят още проекти за бойни машини, за радари и безпилотни самолети.
Промяната на наредбата най-вероятно ще доведе до нови скандали в парламентарната комисия по отбрана, която е взела на мушка проекта за покупка на нови изтребители за 1.5 млрд. лв. Както "Сега" писа, МО се опита без много шум да промени критериите за избор на изтребители, за да купи употребявани машини. Новите текстове в наредбата имат пряко отношение към начина, по който се планира да се сключи договор за доставка на самолетите. ЗОП и промененият документ позволяват това да стане без конкурси с пряко договаряне. Вече са проведени разговори с представители на военните на САЩ, Израел и Португалия относно опциите за доставка на самолети. В същото време компании като СААБ очакват да им бъде изпратено официално искане за представяне на оферта за нови изтребители "Грипен", което не се случва. С премахването на компенсаторните споразумения се отнема едно от предимствата на шведите, които предлагат срещу милиардите за военна техника да инвестират в българската икономика.
Миналата седмица трябваше да стане ясно променени ли са критериите за избор на нов изтребител от МО, но засега точна информация нямат дори депутатите от ресорната комисия. Миналата седмица пред нея се яви военният зам.-министър Атанас Запрянов, който изчете писмени отговори на Ненчев и на командира на ВВС ген. Цанко Стойков. Според тях през юни е направена промяна на изискванията за новите изтребители и сега предстояла втора корекция. По този повод депутатите решиха следващото заседание да бъде изцяло посветено на придобиване на новия боен самолет.
Предложените промени дават превес на употребяваните щатски изтребители. Едно от измененията е свързано с промяна на тежестта на критерия "Очакван живот". Ако във варианта на ВВС се дава сериозно предимство на този показател, в новата версия този показател се отчита минимално. Така почти няма да има значение дали се купува нов изтребител, който ще бъде използван следващите 30-40 години, или трета употреба самолет, на който ще се лети само 10 години. Точно толкова се очаква да бъдат използвани португалските F-16, за които има най-голям натиск да бъдат купени. След това ще трябва да се отделят нови милиарди за бойни самолети.
Предлага се и въвеждане на нов критерий със сериозна тежест - "Военно сътрудничество". От ВВС не са искали той да има тежест при избора, тъй като България си сътрудничи основно със САЩ във военната област, докато Швеция е в губеща позиция, тъй като не е членка на НАТО.
Третото предложение е да отпадне изискването към новия изтребител да може да изпълнява мисии "въздух - земя". Така вместо многоцелеви изтребител ВВС ще си купят "осакатен" боен самолет и ще трябва продължат да поддържат руските Су-25 в Безмер. Това противоречи на плановете на МО да се освободи от съветското въоръжение. Ще се наложи и армията да отделя повече пари, за да поддържа няколко вида бойни самолети и така да прахосва средства, допълва изданието.