/КРОСС/- Международната коалиция, ръководена от САЩ, започна битката на битките срещу „Ислямска държава". Операцията за отвоюване на столицата й Мосул е в пълен ход. Какво се случва там, проф. Чуков?

- Операцията за превземането на Мосул дълго време беше планирана, най-вече в частта й да бъде сглобена една солидна съюзническа конструкция, която да удовлетворява всички антагонисти на „Ислямска държава" (ИД, ДАЕШ) там, а те са много на терен. Това са правителството в Багдад, пешмергите в Кюрдистан, шиитските милиции, които са командвани от офицери от Иран. Става дума и за онези сунитски племенни милиции, които са антагонисти на ИД и са ръководени от брата на шефа на парламента в Багдад Осама ал Нуджайфи - Атила. Следват външните фактори като Турция, която даде да се разбере, че възприема Мосул като град с особен статут.

- Защо Турция настоява да участва в битката за Мосул ?

- До 1923 г. Мосул е бил част от една независима административна единица вътре в самата Османска империя, след което тази област става част от Британски Ирак и споразумението, което е направено между Република Турция и Великобритания, дава определени права на Турция в града. Сега Турция си иска своите права на фона на съответните аспирации, които има към съседните арабски държави.
Важно е да кажем, че е предвидено операцията, ръководена от САЩ, да приключи някъде около 20 декември. Това означава, че в края на мандата на сегашния президент Барак Обама „Ислямска държава" трябва да бъде победена в Ирак. Това е много силният коз в ръцете на Обама. Буквално вчера (неделя - б.р.) се появи твърдение на министъра на отбраната на САЩ Аштън Картър, че паралелно с битката за Мосул ще започне и офанзива за освобождаването на Ракка - столицата на ИД в Сирия. Това е елемент от особеността на американската администрация, която е в преход.

- Как можем да опишем тази особеност?

- Очаква се, ако не се случи нещо извънредно, следващият президент на САЩ да се казва Хилъри Клинтън. По традиция се получава преход в администрацията. Докато държавният секретар Джон Кери ще си отиде с президента Обама, Аштън Картър прави много силни заявки да запази мястото си. Оттук идва и разликата в посланията на двамата. Единият е дипломат - говори позитивно, говори творчески, докато другият представлява тази част от администрацията, която ще продължи да действа при мандата на следващия президент и прави своята собствена политика. Това обуславя и сложността на операцията в Мосул. За да успее Картър, мисията трябва да бъде успешна и в срок.

- Как оценявате съпротивата на ДАЕШ при отбраната на Мосул?

- Самата „Ислямска държава" се оказа изключително добре подготвена. Въпреки че нейните бойци са само между 5 и 8 хиляди, тя е пуснала толкова дълбоко корени в тази част на Ирак, че дори и да бъде победена, а това ще стане със сигурност, ще продължи да съществува под формата на спящи клетки. Вероятно сте отбелязали, че в момента, в който започна настъплението срещу Мосул, започнаха контраофанзиви в други райони.

- Киркук.

- Да, но и не само там. Това е една много стара тактика на ДАЕШ - да се отварят няколко фронта едновременно, като в случая се цели да се отслаби натискът срещу Мосул. Това, което обаче трябва да притеснява коалицията, е, че няма никакви симптоми за разпад на ДАЕШ вътре в Мосул. Тези, които са останали в града, са дали обет за вярност. Има около хиляда чужденци, които демонстративно са изгорили паспортите си.

- Това означава, че ще се бият до смърт.

- Точно така. Отделно арабите, които са останали в града, нямат никакъв контакт с цивилното население, което означава само едно - че са оставени да умрат на бойното поле. Това е много силно противопоставяне. Битката ще се реши единствено ако населението, което е около един милион, се вдигне на въстание.

- Защо този един милион мачкани, унижавани, изтезавани хора не се вдигнат на оръжие?

- На този етап няма симптоми, че подобно нещо ще се случи. Едно социологическо проучване от миналата година, по поръчка на една катарска агенция, твърди, че около 51 на сто от жителите на Мосул са против „Ислямска държава", но в същото време 37 процента са за ДАЕШ. Огромната част от хората, които са против ДАЕШ, са категорично против влизането в града на чужди войски. Те не желаят коалицията, кюрдите, шиитските милиции, войските на Багдад. Не забравяйте, че огромната част от християните, кюрдите, йезидите вече ги няма.

- Да кажем, че Мосул падне. Какво се случва после? Ще има ли мир?

- Ето това е големият въпрос. Зависи каква схема на управление ще бъде приета. Натежава тезата, че Мосул ще бъде разделен на девет административни района. Това е визията на Турция, на базата на договорката с Великобритания от времето след Османската империя. Ако не се постигне някаква принципна договорка между общностите в града, ще се стигне до създаването на организация - наследник на „Ислямска държава", и кръвопролитията няма да спрат.

- Очевидно ролята на Турция е значима в региона. Изказванията на президента Ердоган за историческото, културното и географското наследство на Османската империя засегна и нас. Ако тяхната политика в Сирия и Ирак успее, ще има ли последици за нас - на Балканите?

- Винаги съм твърдял, че това, което се случва в Близкия изток и най-вече в Сирия, силно рефлектира и на Балканите. Моята теза е, че геополитически България и Сирия са свързани чрез държавата, която управлява Босфора. Независимо дали става въпрос за Византия, за Османската империя или съвременна Турция, тези две държави са свързани чрез Босфора. Ще ви дам и този пример. Когато през 811 г. хан Крум реже главата на Никифор I Геник, абасидският халиф Ал Амин изсича благодарствени думи към българския хан в крепостта Алепо заради това, че е избавил българи и араби от този сатрап. Забележете - не в Багдад, където е столицата на абасидския халифат, а в Алепо. Така той показва, че тези две територии са генетично свързани. Също така Тома Славянина, който е известен в историята на Византия с въстанието си срещу василевса, след като е победен и с помощта на хан Омуртаг, е поставен от арабите да управлява в продължение на 25 години административния район Антакия (древна Антиохия - б. р.), която е била част от Сирия.
Затова казвам, че е много важно кой е на власт на Босфора, защото който е там, винаги е имал претенции и към съседните държави - а сред тях са Сирия и България. Неслучайно се налага тезата, че битката за Алепо е битката за Източна Европа, за Балканите.

- Чия е тази теза?

- Тя е очевидна. Това е един от мотивите, който беше изтъкнат на едно заседание на ръководители на западни разузнавателни служби, които даваха съвети на своите политически ръководители при обсъждането на бомбардировките над Алепо. Чувствителността на европейците към Алепо е чувствителност към това, което може да се случи постфактум в Източна Европа. Опасенията идват от затоплянето на отношенията между Турция и другия голям регионален играч - Русия.

- Какви сценарии съществуват за Източна Европа на базата на това, което се случва в Алепо?

- Алепо е част от руския анклав за сигурност в Сирия. Източната част на града, където в момента се е окупирала опозицията срещу режима, ще бъде прилепена към руската зона, а това не може да се случи без договорка с Турция. Тя пък от своя страна си прави своя анклав за сигурност в северната част на Сирия, като целта е да се разруши единството на кюрдите и пресичане на държавотворните процеси там.
В Сирия ние виждаме изчистени взаимоотношения между Русия и Турция. Изглежда всичко е договорено между тях, дори на базата на жертвата на полеви играчи. Сирия днес изглежда като лаборатория за взаимоотношения между регионални играчи, които имат интереси в Близкия изток, но имат интереси и в Централна Азия, в Кавказ, но и на Балканите.

- Какво трябва да правим ние в България?

- Да внимаваме какво се случва там и да си правим изводи. Трябва да имаме едно наум какво правят и как се договарят регионалните играчи за Сирия. Турция напоследък следва своите интереси и мнозина наблюдатели отбелязват, че тя не се държи като натовска държава.

Трябва да отчетем и нещо много важно - България не е Сирия. Ние сме част от Европейския съюз и от НАТО и това има огромно значение. България обаче трябва да се поучи от централноевропейските държави и да инициира или да участва в регионален съюз, както се създаде Вишеградската четворка, но подчертавам - в рамките на ЕС и НАТО.

- Кои държави трябва да се включат в такъв съюз и какви цели трябва да преследва?

- Това са потърпевшите от мигрантския натиск - България, Гърция, Румъния, но задължително трябва да бъде приобщена и Сърбия, която върви към членство и в двата съюза. А целите са ясни - просто трябва да се отстояват интересите на народите ни.

Източник: в.Труд