/КРОСС/ Съдебни репортери от 10 медии подадоха жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу правилата за заличаване на личните данни в съдебните актове, публикувани на интернет страницата на съда.

Журналистите от БНР, БНТ, бТВ, "Дневник", "Капитал", "Медиапул", Нова телевизия, в."Сега","Съдебни репортажи" и "Правен свят" атакуват заповедта на председателя на ВАС, с която са одобрени правилата. Пред ВАС 16-имата репортери са представлявани от ръководителя на правния екип на "Програма достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов.

"Отделни текстове от посочения (нормативен акт) са в противоречие с разпоредби на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращи правото на всеки да търси, получава и разпространява информация. Необоснованото и широко формулирано ограничаване на съществувалата доскоро публичност на информацията, свързана с делата по описа на ВАС, представлява по същността си форма на цензура", заявява адвокат Кашъмов в жалбата.

До нея се стигна след като тази година ВАС, чийто сайт години наред беше пример за прозрачност, започна да заличава огромен обем информация от тази, която досега публикуваше. Вече не са достъпни имената на жалбоподателите не само на физическите лица, но се заличават и наименования на държавни органи, търговски дружества и т.н. Освен това спря публикуването на документите по делата, включително и на жалбите срещу дадения административен акт. "Чрез това публикуване (което обхваща както текущите, така и приключилите дела) се осъществяваше прозрачността и отчетността на дейността по осъществяване на административното правосъдие от този съд, включително в случаите на оспорване на нормативни и общи административни актове. Същевременно по този начин се осъществяваше в широк план конституционното право на гражданите, в т.ч. журналистите, неправителствените организации и останалите юридически лица, да търсят, получават и разпространяват информация", обяснява адвокат Кашъмов.

В жалбата се посочва, че след като започна заличаването на много от данните по делата, "Правен свят" изпрати запитване до ВАС за причините за новата практика. Тогава получихме отговор, че след жалби на граждани на председателя на съда Георги Колев Комисията за защита на личните данни е наложила две глоби за общо 1500 лв.

В жалбата на журналистите до ВАС са изброени 10 точки от правилата, които според тях трябва да бъдат отменени, тъй като регламентират "скриване" на информация в нарушение на закона. В тях е предвидено заличаване на данни, които не са лични - такива свързани с юридическите лица и техните идентифициращи признаци, както и с органите на държавна власт и техните обозначаващи признаци, адресите и седалищата на същите субекти, регистрираните при тях МПС и др. подобни. В други случаи с правилата защитата на данните се е разпростряла върху такива данни, които невинаги са лични - като названията на улици, градове, информацията, съдържаща се в оспорените актове (някои от които са нормативни и общи!), информацията, съдържаща се в жалбите (оспорванията). Освен това с правилата е пренебрегната практиката на Комисията за защита на личните данни, според която двете имена не са достатъчни за идентифицирането на физически лица и следователно не подлежат на защита.

"Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е гарантирано с чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България, чл.10, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), чл.19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, чл.11 от Хартата на основните права на Европейския съюз", посочва адвокат Кашъмов. И допълва, че правото на информация не е абсолютно. "Според тълкуването на Конституционния съд обаче, правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е принципът, а неговото ограничаване е изключение от правилото, което подлежи на стеснително тълкуване. Същото разбиране е прието и в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)", пише в жалбата. Освен това на правото да се търси, получава и разпространява информация съответства задължението на държавните органи да предоставят такава. А и според процесуалните закони разглеждането на делата в България е публично, Законът за съдебната власт задължава съдилищата да публикуват актовете си в интернет незабавно след постановяването им.

Журналистите изтъкват пред ВАС как съдът в Страсбург спазва правилото за публичност на информацията: "В заглавията на делата се посочва фамилията на жалбоподателя, като заличаване се предприема само по изключение, по молба на жалбоподателя и след преценка от председателя на Съда, че такава защита е необходима. А в придружаващите съдебната електронна папка документи за жалбоподателите физически лица фигурират трите имена и датата на раждане".

В жалбата до ВАС се посочва, че според чл.8, § 1 от ЕКПЧ обхватът на защитата на личните данни се определя от обхвата на защитата на личния и семеен живот. А според чл.1 от Директива 95/46/ЕО с правния документ се защитава в частност правото на физическите лица на личен живот при обработването на лични данни.

"От една страна, защитата на личните данни се отнася единствено до физическите лица, но не и до юридическите лица, държавните органи и други субекти на публичното право, видно от цитираните разпоредби.От друга страна, защитата на личните данни се отнася до идентифицирани или идентифицируеми физически лица, видно от чл.2, ал.1 от ЗЗЛД. Неидентифицирани или недостатъчно идентифицирани лица не се ползват със защита по ЗЗЛД", изтъква адвокат Кашъмов.

И изразява надежда, че председателя на съда Георги Колев "ще преразгледа и инициира изменение на оспорените разпоредби". На запитване на "Правен свят" шефът на ВАС заяви, че ще разгледа казуса и при необходимост ще предприеме съответните мерки.