/КРОСС/ Д-р Николай Михайлов за страховете на политиците

Студия Трансмедия

Политиците се страхуват от суверена.
Радикалната зависимост на политика е от тези, които го произвеждат в реалното му качество на политик, сиреч гласоподавателите. Смисълът на политиката, беше казал някой, е да те преизберат. С други думи твоята политическа дълговечност е пряко зависима от настроението на гласоподавателя, който трябва да се поддържа политически жив. Това прави от политиците да са зависими хора, от една страна, от друга страна - майстори на комплимента, адресиран към гласоподавателя. Той го обслужва всячески. Грубата дума е лъже го.
Същевременно тази зависимост е и източник на наслаждение. То това е и смисълът да се състезаваш и бориш за политическа роля, защото политиката е суетно да си набавиш власт. Властта, както е известно, силно съблазнява.
Политикът има строго засекретяван, макар и често пъти публично обявяван, публично известен, нелегитимен сексуален живот. Това от Клинтън нататък е известно, а преди него е история.
Става дума за това, че властното място е кризисно място. Първо, има претенденти за позицията, в която се намираш, ако тя е позиция на реална власт. Политикът живее в режим на високостепен риск. Те му търсят главата, най-общо казано, буквално или фигуративно.
В този смисъл стресът се овладява през сексуалното наслаждение. Това е един от достъпните, подръчни средства за утешение, за разграждане на страха. Защото реализацията на това, което се нарича сексуален екстаз, е преход от възбуда към мир. И двете неща се изчерпват бързо и по тази причина сексуалната среща трябва да бъде постоянно възобновявана като своеобразен глад и неговото насищане.
Борисов е уязвим по линията на това, което се нарича народна и всенародна любов. Той иска да бъде обичан и не може да формализира истинския политически занаят, да го направи студен, отчужден, занаят по логиката на политическия код. Това е цивилизованата европейска политика най-общо казано. Той работи махленски, работи с къси доверителни връзки - така, както това се прави в битността на неговото минало като охранител. Това е лоялност срещу лоялност, дружба срещу дружба, Борисов срещу Москов... Той сключва мъжки съюзи на мъжка дружба, да не казвам любов, които ако се разпаднат по една или друга причина, го уязвяват. Истински го разгневяват. Той се гневи публично.
Това е своеобразен политически почерк. Впрочем, разбираем. Той управлява през емоцията, доколкото индуцира масово: Ето ме, аз съм един от вас, обичайте ме такъв, какъвто съм, защото съм откровен, непосредствен и ида от ъгъла на улицата, откъдето вие сега показвате нос. Следователно се знаем.
И сме в един такъв режим на добродушие. Той самият е добродушен даже и когато се гневи, защото и бързо се отказва от гнева.
Във всички случаи Борисов играе ролята в репертоара на неговите емоционални и инстинктивни възможности. Няма да казвам разумни, защото той не е политик на абстракцията и на концептуалните отношения. Той е основно интуитивен човек. Но в това преуспя. Не трябва да бъде подценяван в никакъв случай. Той е човек със забележителен политически успех и вече дълга кариера. А това означава похвати, методи и умения, които непрекъснато пласира в ежедневната си работа.
Във всеки случай е реторически успешен. Той управлява през студията и през доверителните връзки, да не казвам нещо още по - през българските репортерки. Той ги съблазни тежко, те започнаха да се трупат около него като своеобразен антураж на възхищението и той разбра, че през тяхната възхитена услуга ще отиде и ще се състои първо като секретар, после като еди какво си, и накрая просто като Бойко Борисов, като един жив, от плът и кръв, паметник. Той вече е паметник.
Възможен ли е неочакван провал?
Въпросът съдържа предположение, което ми се струва правдоподобно да се състои.
Има изчерпване, все пак, на неговата знаменита харизма. Общата атмосфера около него дотегна на много хора. Има привърженици, има хора, които продължават да клакьорстват, но малко или повече е политически изчерпан. Това, което работи за него все пак е че имаме една южна оградна заплаха, страшна, много страшна, страх, чрез който манипулира, той обявява патетично, че прави всичко възможно да спаси България, говори това в прав текст. И го говори като охранител на националната общност. Със същия патос, със същата осанка, със същото силово внушение. Но е в криза, защото елементите на тази криза са видими и четливи.
Неговият кандидат за президент Цецка Цачева може да загуби, а ако това се случи, той ще преживее първия зрелищен провал, ще бъде уязвен, така да се каже, сериозно, макар да не участва пряко в политическата кампания в момента. Той работи с поставени лица, което обикновено, струва ми се, не прави, защото усеща риска. Ако инвестира твърде много от собствения си образ в една потенциално неуспешна кампания, каквато е тази на г-жа Цачева, ще инкасира и нещо от загубата.
Хрумването да посочи г-жа Цачева е мисля си все пак безсилие, защото те не можаха да потърсят и намерят адекватно лице. Това лице не е адекватно. Има неудобство в това да се разговаря пряко за нейните качества или за липсата им. Аз самият изпитвам такова неудобство. Но затова ще бъда кратък. Ще кажа, че настаняването на г-жа Цачева на президентския стол, от който тя ще трябва на Нова година да ни напътства да бъдем оптимисти, е мъничко гротеска. По ред причини, няма да спомена нито една, освен тази, че тя е изрично конюнктурен човек, без всякакви убеждения и не много голям ум. Защото тези неща, които съобщи за своето минало и за принадлежността си към партията, на която е била член, така да се каже, строго закономерно, защото има сърце. И тук обвинението е двойно. Веднъж, тези, които не сме били членове на тая партия, не сме били, защото не сме имали сърца, това от една страна, второ - тези, които продължават да имат леви убеждения, нямат ум, пък тя има. Това е дръзко. Дръзко. И от нейните уста звучи глупаво, каквото е. А човек, който произнася тия глупости по този начин, даже патетичен, може би и панически самозащитен, защото е уязвима по тази линия, не е много умен човек.
Тя е и послушна жена. Може би това е търсено.
Във всеки случай в нейната работа като председател на парламента имаше няколко пропуска, които трябваше да бъдат разследвани от Прокуратурата. Като промяната на гласуван текст в Държавен вестник. Това е абсолютен скандал, но се замете като много други неща.
Кандидатирането на Цецка Цачева е възможно и да е с цел предизвикване на предсрочни парламентарни избори, но този интелектуален пирует може да бъде спестен, защото в репертоара на Борисов има най-разнообразни начини да предизвика предсрочни избори, а не като загуби президентския пост.
Властта на Борисов е тотална. Това е нейна специфика. Той управлява по логиката на политическата повсеместност, трябва да бъде навсякъде, лично или чрез други негови екстензии,негови пръснати алтер-ега, така да се каже, людете, които ще изпълняват неговата воля, защото дължат произхода си от небитие на него именно.
В момента, в който той стане министър-председател или управляващо лице, персонификацията на българската политическа власт в условията на разделени власти, ефективно разделени, той ще загуби всичко, чрез което управлява, собствената си сила. А неговата сила е наистина популистка, актьорска.
Ако бъде разгледан подробно от гледна точка на разума, ще пропадне. Той в момента се крепи като проста телесна наличност, като същество, което управлява по сценична логика. Той играе игри непрекъснато, говори, жестикулира, мълчи, гневи се, милва... Това е представлението „Бойко Борисов". Ако млъкне, така да се каже, ще е задължен да млъкне по условието на политическия код, на политическия закон, през разделени власти - ефективна съдебна система и т.н., ще трябва да отговаря от гледна точка на разума и на действителността, от гледна точка на фактите, а не на играта, не на сценичното представление. Това е мъчно за него.
Всеки път, когато бъде прекъснат в едно студио, за да му бъде зададен уточняващ въпрос, той изпитва особено раздразнение да млъкне., защото потокът му на съблазън, на реторически натиск трябва да бъде изчерпан предварително, преди да е постигнат ефектът, което издава почерка, издава начина на поведение, издава всичко това, което той е.
Страшна работа е това, което предстои. Все пак по прогноза на компетентни хора има огромни рискове пред България, а няма същински дебат, всеки си пее собствената ария като заплеснат политически актьор от оперно представление - Борисов едно, патриотите - друго. Но този въпрос на някакъв угрижен национален дебат, който ще мобилизира всички ресурси, власти, има едно притихване на тези власти в клинч, в една самозащита, в някаква недосегаемост - и прокуратура, и съдебна система, и Народно събрание, в пасивна позиция на безмозъчност...