/КРОСС/ Няма нищо ново в драмата в "Джунглата" в Кале, дори и тя значително да се задълбочи през последните четири години. Тя датира от края на 90-те г. и е свързана с функционирането на шенгенското пространство: Франция отвори европейските си граници и се ангажира да защити с всички средства тези на Великобритания, превръщайки Кале в задънена улица, сборище на мигранти, прекосили част от планетата, за да отидат отвъд Ламанша.

Внезапното задълбочаване на хаоса се дължи на премахването на външната европейска граница през 2015 г. след неуместните изявления на няколко европейски лидери, сред които германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Юнкер:

"Да отворим обятията си за тях!".

Безпрецедентният в историята мигрантски поток не спира да расте: след един милион новопристигнали през 2015 г., несъмнено броят им е същият през 2016 г., докато няколко милиона души се тълпят пред вратите на Европа на фона на безсилието на Европейския съюз, който не успява да се организира, за да се справи с криминалния трафик, и се разделя, докато трябва да обедини силите си.

Феноменът, на който сме свидетели в Кале, потвърждава неуспеха на правовата държава в Република Франция. Непонятно е как

държавата позволи да се създаде зона на беззаконие

от такъв мащаб. Още по-лошо: решението, което се състои в принудителното евакуиране на "Джунглата" и разпределението на мигрантите в приемни центрове в различни обасти на страната, е симптоматично за отказа да бъдат приложени законите за незаконната имиграция.

Трябва да кажем истината: мигрантите в "Джунглата" не са бежанци. Самият принцип на правото на убежище се прилага за хора, които бягат от преследвания и се заселват в първата страна, която им осигури закрила, където те се намират в сигурност колкото време е необходимо. Мигрантите в Кале не попадат в тази логика. Те се опитват на всяка цена да отидат в Обединеното кралство, за да работят. Единствено поради невъзможността да отидат във Великобритания те трябва да се "задоволят" с Франция. В действителност те са чужденци в нередовно положение, които нямат право да влизат на територията на страната и чието пребиваване е забранено от законите на републиката. Повечето от тях са неженени възрастни. Те са оставили родината си, която може би се нуждае от тях, било за икономическото и социалното си развитие, било за да се бори с тирания. Изправена пред тази ситуация, държавата има едно задължение: да прилага законите на републиката и да ги отпрати в родните им страни, зачитайки тяхното достойнство, освен ако има специфична хуманитарна причина.

Организирайки разпръсването им в областите, социалистическото правителство потвърждава отказа си да приложи законите за влизането, престоя и убежището. Парализирана от идеологията, страха от погледа на медиите и активисти,

политическата власт отстъпва по всички линии

и се отказва от принципа на правовата държава. Като връх на абсурдната ситуация, виждаме френски длъжностни лица да молят чужденците, които са в нередовно положение, да се съгласят да останат във Франция, докато те всъщност трябва да напуснат. Подтикват ги дори да поискат убежище във Франция, знаейки, че те не са бежанци и европейското право изключва отговорността на Франция при проучването на молбата им за убежище, която е отговорност единствено на страната, през която те са влезли в Европейския съюз (Дъблинския трегламент).

Драмата в Кале е драмата на една държава, която е подала оставка,

безпомощна, неспособна да поеме отговорността и основната си мисия: да наложи спазването на закона.

По този начин държавата задълбочава хаоса и бъркотията. Не е непонятно защо кметовете отказват да открият приемни центрове за хора, които са нарушили законите, за да влязат и да останат във Франция. Но за държавата е по-лесно да принуди местните избраници и жителите под заплахата, че ще ги обяви за расисти, отколкото да наложи спазването на правилата на правовата държава. В крайна сметка, този начин на управление на мигрантската криза е катастрофален. Той създава негативен образ на имиграцията в резултат на общественото безсилие и като източник на хаос.

Една организирана, регулирана, контролирана, договоряна с родните им страни имиграция, би могла да бъде истински шанс в икономически, демографски, културен план както за нашата страна, така и за Европа като цяло. С политиката си на принудително регионално разпределение на незаконните мигрантите политическата власт се отказва де факто от принципа на контрол на мигрантския поток и на борбата срещу незаконната имиграция. Тя се подиграва на идеята за положителна, овладяна имиграция като коз за Франция.

Очевидно тази хаотична ситуация е в полза на екстремистките движения

и на националистическите и антиимигрантски партии както във Франция, така и в Европа. Изразявайки безсилието на държавата, в крайна сметка тя облагодетелства ксенофобията.

Ако иска да избегне изборен катаклизъм през 2022 г., бъдещото мнозинство през 2017-а трябва преди всичко да вземе в ръце мигрантската политика на Франция и да се върне към нейния фундамент: разумна политика спрямо законната имиграция и твърдост спрямо незаконната.

Авторът Ксавие Сенкол е юрист.

Превод от френски: Галя Дачкова, "Гласове"