/КРОСС/ Кандидат-президентската кампания и националният референдум са предизвикали по-слаб интерес сред гласоподавателите, отколкото местните избори през 2015 г. Това сочи проучване на „Алфа Рисърч", проведено между 19 и 24 октомври 2016 г. сред 1013 пълнолетни граждани. Изследването е направено по поръчка на Институт за развитие на публичната среда.

82% от гласоподавателите знаят, че на 6 ноември предстои гласуване за президент и на национален референдум. Информацията достига до избирателите предимно от националните медии - съответно, 79% за изборите и 62% за референдума.

На местно равнище не кандидатите, а основно политическите партии (42%) се разпознават като агитиращи за президентския вот.

Оказва се, че 2 седмици преди края на кампанията 51% от хората не са запознати с нито една проява на кандидатите за държавен глава.

77% от избирателите са наясно, че гласуването е задължително. Според преобладаващата част това няма да окаже влияние върху решението им дали да отидат до урните. И все пак 2 седмици преди вота делът на твърдо решилите да гласуват за президент нараства от 61% до 66% от живеещите в България.

Така, независимо от по-слабата кампания, заявена активност е със 7 пункта над декларираната към същия период през миналата година. Ако нагласите се запазят, можем да очакваме в първия тур на президентските избори да излязат над 3 млн. 700 хиляди избиратели.

53% от избирателите знаят, че в бюлетината ще има квадратче „не подкрепям никого".

Около 10% от решилите да участват в изборите заявяват, че ще гласуват именно с това квадратче. Техният профил повтаря този на обичайно негласуващите - най-млади, учащи, слабо интересуващи се от политика, жители на градовете.

Повече хора са заявили, че ще участват в националния референдум - 54%, сравнение с тези през 2015 г. - 49%.

Пасивността на партиите, кандидат-президентите и дори на инициативните комитети, най-вероятно ще направи реалното участие, също както и миналата година, по-ниско от заявеното. Ако обаче продължи тенденцията задължителният характер на гласуването да оказва влияние върху традиционно дисциплинирани групи избиратели, е възможно избирателната активност на референдума да е близка до признаването му за валиден.

Изследването сочи още, че евентуалната активизация на избирателите не е резултат от по-добра информираност и ясни аргументи по всеки един от трите въпроса. За разлика

от миналогодишния референдум за електронното гласуване, когато гражданите направиха избора си въз основа на поредица от обсъждания, предстоящото след две седмици пряко допитване най-вероятно ще произведе резултат, базиран на противоречиви нагласи и слаба информираност за последствията от едно или друго решение.

Изследването регистрира изключително любопитно противоречие. Въпреки че сред решилите да участват в референдума, позицията „ДА" доминира и в трите въпроса, хората изразяват съгласие с мотивите и на двете противоположни позиции:

Най-високо е одобрението по въпроса за намаляване на държавните субсидии за политическите партии - 58.8% „Да" срещу 24.7% „Не". Същевременно, мнозинството от избирателите са съгласни едновременно с тезата, че партиите трябва да получават по-висока субсидия, за да не изпаднат в зависимост от интересите на благодетелите си (73%) и с противоположната - че ако субсидията е минимална, ще останат само партиите, на които хората имат доверие и които те са готови да финансират със собствени средства (57%).

Въвеждането на мажоритарен избор за народни представители в два тура също получава повече „Да"(55.1%), отколкото „Не" (26.2%) . И отново зад тези нагласи стои приемането на две противоречащи си тези. 48% смятат, че мажоритарният вот дава шанс за по-широко представителство на гражданите, тъй като ще се състезават повече личности, а 47% точно обратното - че ще ограничи представителството на избирателите, тъй като всеки район ще има само по един депутат.

Най-парадоксална е ситуацията при задължителното гласуване - 51.6% „Да" срещу 32% „Не". Въпреки лекият превес на „да"-то над 50-те процента, мнозинството от хората приемат именно аргумента „против" - 74% смятат, че гласуването е право, което не бива да се вменява като задължение. А най-силният аргумент в подкрепа на задължителното гласуване - че така ще се ограничи тежестта на купения и контролиран вот - събира почти двойно по-малко привърженици (46%).

Както и през 2015 г. съмненията за честността на изборите в страната остават високи. Същевременно, по-слабата кампания и липсата на локални играчи, характерни за местните избори, леко подобряват очакванията за честността на тазгодишните избори в отделните населени места. От 19% на 23% нарастват хората, които смятат, че в тяхното населено място изборите ще са честни. Значително намалява и делът на избирателите, които са на противоположното мнение - от 46% на 34%.

Общият извод, който се налага от националното представително проучване на „Алфа Рисърч" е, че кампанията за президентските избори и националния референдум е по-скоро слаба, ограничена до националните медии и непредставяща достатъчно информация както за позициите на кандидат-президентите, така и за аргументите по трите въпроса в референдума. Поради това, може да се очаква, че избирателната активност и резултатите от вота ще зависят много по-силно от промените в изборните правила, мобилизацията на партийните ядра и емоционално-ситуативни фактори, отколкото от личната убедителност на кандидатите и информираността на избирателите.