Научноизследователска и развойна дейност през 2015 година
Секция: ИКОНОМИКА
31 Октомври 2016 11:08
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Научноизследователска и развойна дейност през 2015 година

/КРОСС/През 2015 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 847.2 млн. лв., което е с 27.4% повече в сравнение с предходната година.
Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП) също нараства спрямо предходната година - от 0.79% през 2014 г. на 0.96% през 2015 година. Националната цел на България, свързана с реализацията на стратегия „Европа 2020", е достигане на 1.5% интензивност на НИРД през 2020 година.

Нарастването на общите разходи за НИРД през 2015 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия", където разходите за НИРД се увеличават със 183.7 млн. лв., или с 42.0%. Сектор „Предприятия" продължава да бъде най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 73.3% от общите разходи за НИРД. Следват секторите „Държавно управление", „Висше образование" и „Нетърговски организации" с дялове съответно от 20.8, 5.4 и 0.5%.

Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2015 г. най-голям продължава да бъде делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД - 44.0%. Същевременно най-голям темп на нарастване отбелязват средствата за НИРД, идващи от сектор „Предприятия", те са се удвоили спрямо предходната 2014 г. и съставляват 35.3% от общите разходи за НИРД в страната.

В структурата на текущите разходи за НИРД по видове изследвания през 2015 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания - 66.8% (488.9 млн. лв.), следвани от експерименталните разработки и фундаменталните изследвания - съответно с 23.9% (174.8 млн. лв.) и 9.3% (68.5 млн. лв.)

През 2015 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е 22 421 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 16.0% повече в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 48.3%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 3.4 пункта в полза на мъжете.
Броят на изследователите също нараства с 1 023 души, или със 7.7%, спрямо 2014 година. Близо половината (47.6%) от изследователите през 2015 г. притежават докторска степен.
За пръв път през 2015 г. основната част от научния персонал е съсредоточен във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия" - 42.0% от общия персонал (в еквивалент на пълна заетост), или 9 409 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление" с научна дейност се занимават 8 328 души, което съставлява 37.1% от общия персонал, зает с НИРД, през 2015 година. В сектор „Висше образование" 4 521 души са ангажирани с научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 20.2%.

Реализираният ръст през 2015 спрямо 2014 г. на разходите за НИРД (42.0%) и на персонала, зает с НИРД (73.2%), в сектор „Предприятия" се дължи предимно на многото на брой предприятия, които са отчели осъществената от тях НИРД през 2015 година.

Научноизследователската и развойна дейност включва всяка творческа работа, която се провежда систематично с цел да се увеличи обемът на знанията, включително познанието за човека, културата и обществото, както и използването на този обем от знания за нови приложения. Научноизследователската и развойна дейност обхваща фундаментални и приложни изследвания и експериментални разработки.
Показателят „разходи за научноизследователска и развойна дейност" се дефинира като всички разходи за осъществена в рамките на статистическата единица научноизследователска и развойна дейност независимо от източника на финансиране. Разходите за НИРД включват текущите разходи и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, предназначени за НИРД.
Показателят „персонал, зает с НИРД" измерва човешките ресурси, пряко заети с НИРД, които са отговорни за създаването, прилагането и разпространяването на новите знания. Той обхваща лицата, пряко ангажирани с НИРД, и лицата, оказващи директна подкрепа за НИРД (мениджъри, администратори, чиновници). Персоналът, зает с НИРД, включва изследователи и друг персонал, зает с НИРД. Персоналът в еквивалент на пълна заетост се изчислява на базата на използваното работно време за научноизследователска и развойна дейност през отчетната година.
Съгласно методическото ръководство „Фраскати" (Proposed standard practice for surveys on research and experimental development - Frascati Manual, OECD, 2002), възприето от Евростат, разходите и кадровият потенциал на НИРД се разпределят в четири институционални сектора:
- Сектор „Предприятия" - обхваща всички фирми, организации или институции, чиято основна дейност е производство на пазарни стоки и услуги (без попадащите в сектор „Висше образование").
- Сектор „Държавно управление" - обхваща държавните организации и институции, които не продават, а предоставят услуги за задоволяване на индивидуалните и колективните потребности на обществото и са финансирани предимно с бюджетни средства (без попадащите в сектор „Висше образование").
- Сектор „Висше образование" - включва университетите, колежите, висшите училища, научноизследователските сектори към висшите училища и университетските болници.
- Сектор „Нетърговски организации" - обхваща фондациите, асоциациите, сдруженията и други, предоставящи непазарни услуги.