/КРОСС/ Васил Василев - председател на Общобългарския комитет "Васил Левски", в интервю за "Стандарт"

- Господин Василев, в Деня на народните будители смятате ли, че българската преса и журналистите могат да бъдат такива?
- Могат, но не са. Будителството е мисия, която не е съобразена и не е зависеща от финансите, от парите, докато журналистиката днес е много зависима от тях и единици са тези, които могат да си позволяват да поддържат този патриотизъм, който, предполагам, е в душата. За да го изразят, да развиват тази идея, е необходимо повече от ентусиазъм. А в рамките на техните възможности не виждам голямо поле за изява на това родолюбие нито в електронните медии, нито в печатните.

- А къде виждате поле за изява на родолюбието. Има ли днес народни будители?
- Младите възрожденци наистина могат да се смятат за новите будители. При тях
няма меркантилност, а само ентусиазъм, желание да направят нещо добро
да научат, да помогнат. Младите възрожденци са будители както на децата около тях, така и на своето обкръжение, дори и на своите родители. Сега тези хиляди деца в цяла България действат като катализатор на връщането към тези морални ценности. В момента имаме 230 клуба на млади възрожденци с около 3500 деца. Обстоятелството, че се множат тези клубове, показва, че стремежът на децата е неподправен. Тези деца имат различни категории - някои пишат стихове и есета, има художници, театрали, грижат се за паметниците за героите съвсем сами. Има деца, които гледат да изразят тази човещина, която е зародена в българина и някои от тях постигат забележителни неща. Ще ви кажа примери. Децата се грижат за самотни старци, носят им хляб, кисело мляко или поне отиват да ги видят как са. Децата от град Брегово бяха направили една театрална постановка, която толкова се харесала на хората, че директорът на Видинския театър ги поканил да я играят там. Те не само изнесли постановката, но и събрали от представлението 730 лв., които изпратили в приюта на отец Иван в Нови хан. Без никой да им казва нищо, сами. Те го правят, защото сърцето им подсказва.

- Нещо непривично ли е човещината за 21. век?
- Сред хората в народа всички тези качества като човещина, достойнство, почтеност, които смятаме, че са си отишли с 20. век, продължават да бъдат все така валидни, както и преди 100 години.

- Смятате ли, че през 2017 г. около честването на рождението на Левски, можем да се надяваме за някакъв преломен момент за българския дух?
- Надяваме се на това и с обявяването на 2017 г. за година на Левски ще ни позволи да намерим общ път и да преодолеем тези различия, които толкова ни разкъсват и непоправимо ни пречат за решението, от което всички имаме нужда. Левски преди 150 години полага основите на българското виждане за демокрация - такова, каквото е днес в Европейския съюз. И той го вижда тогава, когато в много други европейски страни още хората не са стигнали до тези изводи. Той има както национално, така и голямо международно значение. И това, че не е известен по света, така както е в България, се обяснява с факта, че Левски е бил твърде много затворен в мисълта за свободата на Отечеството. Но несъмнено, ако той е могъл да види мечтата си осъществена и България свободна, е щял да развие мисълта и идеологията си в европейски мащаб. Затова заедно с кметовете на Карлово Емил Кабаиванов и на Ловеч Корнелия Маринова - два емблематични града за Апостола, решихме да обявим 2017 г. за година на Васил Левски и да предложим на държавата да поеме своя дял от това отбелязване. Ние сме особено доволни, че държавата в лицето на Министерство на културата пое тази инициатива, подкрепи я и на практика годината на Левски вече е обявена. Всички държавни институции ни подкрепят във всяка крачка.

- Може ли да се роди втори Левски, може ли сега през 2016 г. хората да повярват толкова силно в някого?
- Мога да ви кажа, че това не бива да се изключва. Но както не можем да кажем, че ще се роди втори Айнщайн, или втори Вазов. Но това не означава, че това, което са създали, остава без корен. Напротив, това което Левски е създал, е достатъчно основание да се облегнем на него, да го използваме като своя база за интелектуално, морално, духовно, икономически, социално развитие, за отношение между етноси. Тогава в този процес на движение напред естествено ще има хора, които по най-добрия начин ще съумеят да приложат заветите на Левски към изискванията на днешния ден. И то така, както християнската религия има своите правила или канони, които хората следват вече 2000 г., без да е необходимо Христос да се яви.. По същия начин това, което Левски е създал, възможност, специално на нас българите, да намерим своя път.

- Какво се случва в момента в България, че трябва да извикваме отново легендата за Левски? Очевидно е, че сега всичко ни разделя и трябва да открием историческа фигура, идея или философия, която да ни обединява?
- Всички до един виждат тежкото състояние, в което е изпаднала държавата - от всяка една гледна точка. И материално, и духовно, и социално. Но всеки си има своето обяснение и свой път за изход от това положение. И в много случаи тези пътища са противоположни. Основанията, от които изхождат хората, са твърде различни. Това не бива да ни кара да поставяме под съмнение тяхната искреност в търсенето на този път. Но тези пътища са твърде много поради редица икономически, идеологически, философски, исторически и други основания. И изведнъж се оказва, че Левски е човекът, който единствен дава всеобхватния отговор на всички. Така че Левски е абсолютен авторитет в сърцето на всички българи, които иначе са разединени. Но българският народ, в това съм абсолютно сигурен, е обединен в много голяма степен около името на Левски.

- Името на Васил Левски се споменава често и в кандидатпрезидентската кампания. Защо се стигна дотам, че родолюбието като акцент стана приоритет пред европейските интереси, примерно?
- Това, преди всичко, е противоотрова срещу глупостта. Защото дълго време мозъците на хората бяха промивани с това, че те са европейци, като че ли ние сме били някъде в дъното на Африка. Всичко това даде отражение върху образованието, всички видяхме как драстично падна качеството му и как насилствено в учебниците по литература и история бяха извадени емблематични за нас дати и произведения. У хората възникна този стремеж на връщане към родното. Докато по-рано имаха приоритет евроатлантическите интереси, то сега нещата се обърнаха и хората започнаха да разбират, че трябва да разбират първо за собствените си интереси и след това - за всички останали. И това е причината в тази кампания с такива примери да виждаме как едва ли не всеки един от кандидатите споменава Васил Левски. Говорят за нашите интереси, за българската политика, за миналото ни. И това не са един или двама.

- Каква е вашата персонална прогноза за президентските избори?
- Шансове имат двама, разбира се - ген. Румен Радев и Цецка Цачева. На този етап смятам, че ген. Радев като че ли заема малко по-добра позиция, но как ще се развият събитията, е трудно да се види, защото зависят от твърде много фактори. Мисля, че всички избиратели ще бъдат доволни, ако са сигурни, че изборите са честни и почтени. Това е много по-важно от това кой точно ще спечели. Ако те са честни и почтени, бъдете сигурни, че ще спечели по-добрият.

- Има ли възможност за лъжа и фалшификация?
- Това не е от вчера, още Алеко го е видял. Средствата и методите за подмяната на народния вот са различни през цялата история, но това е тема, която продължава да е валидна и днес. И тук се сещам за един много хубав лаф на Бай Ганьо, който ще си припомнят "Паднала власт не поддържай". Това е една байганьовска черта, която не позволява изборите да имат този положителен ефект, особено в условията на демокрация, който всички ние бихме искали да имат. Фалшиви избори означават фалшива демокрация.

- С какво може да спечели ген. Радев?
- Още в първата си публична изява той е казал, че във вътрешнополитически план ще се бори за разделението на властите- това е коренът на злото в България. Това, че трите власти не са независими една от друга и няма възможност да се контролират, е причина да стигаме до състояния през последните 20 г., в които имаме на практика еднолична власт на един човек, който командва парламента, т.е. законодателната власт, оттам ръководи изпълнителната власт и чрез формите, с които се контролира съдебната власт, на практика контролира и съдебната власт. Това не е демокрация. Ген. Радев е човекът, който за първи път постави пръст в раната и каза - това е проблемът.

- Друг генерал, военен разузнавач, Стефан Стефанов, пък се кандидатира за кмет на столичния квартал "Младост". Какви са неговите шансове да направи още по-привлекателен този район?
- Той има много големи шансове. Ген. Стефанов може да работи и не може да краде и ще гледа обществения интерес дори преди личния си. Тази сутрин минавах през "Младост" и ми направи грозно впечатление, че всички до един от закачените негови плакати на стълбовете по централния булевард бяха срязани отгоре, паднали и се въргаляха в праха. Очевидно е злоумишлен акт. Това е недопустимо и е срам. Защото това е най-оживеният булевард на "Младост", в който би трябвало да има камери за наблюдение. Това не подсказва, че в "Младост" ще има честни избори.