Константин Томанов: Децата крадат поради липса на препитание
Секция: Интервюта
04 Ноември 2016 20:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Константин Томанов: Децата крадат поради липса на препитание

/КРОСС/Секретарят на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни Константин Томанов, пред „Труд":

- Г-н Томанов, правозащитници търсят 255 катинара за инсталация „Детство без решетки". Така те искат да покажат, че е нужна реформа в детското правосъдие, която да стартира със закриването на трудово възпитателните училища, наричани накратко ТВУ-та. А вие как мислите?

- ТВУ-та отдавна няма - не и в този вид, известен от филма „Всичко е любов". Те са с променен статут и название, наричат се възпитателни училища интернати. Съгласно Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, настаняването в тях се извършва само от съда. В закона са изброени възпитателни 13 мерки за деца. Само две от тях предвиждат настаняване в интернати и то, когато всички останали мерки, при които детето не се отделя от семейството му, не са дали резултат. В тези интернати у нас пребивават около 200 деца. Всички те са с многобройни криминални деяния, налагани са им различни възпитателни мерки, но безрезултатно, семейната им среда ги принуждава или подтиква да извършват престъпления. Съгласно член 4 от конвенцията на ООН за правата на детето, в най-добрия негов интерес е то да бъде отделено от семейната среда, която му влияе зле.

- Но нима е в негов „най-добър" интерес лишаването от свобода? И то в затвори с лоши битови условия - ужасни!

- Тези училища не са затвори - дебело подчертавам това. Търсенето на катинари според мен е популистки начин за манипулиране на общественото мнение. Вярно е, че има ограничения в режима - час на ставане, време за учебна подготовка, за самоподготовка и т.н. Има и ограничения на излизането - с разрешение на възпитателя. Но ако интернатите бяха затвори, дали така лесно щяха да бягат от тях? А те бягат често. Не са свикнали да спазват какъвто и да било ред. Не искат да учат. По-лесно е да крадат, да скитат, да не ходят на училище. Целта престоя им в интерната е да се научат, че живеят в общество с правила, които трябва да се спазват - че не може да се живее без труд, не може да се краде, а трябва да се учи. Аз не съм привърженик на отделянето на детето от семейството му, не. Но когато именно семейството прави престъпник от него? Когато родителите го учат на джебчийство и го пращат да краде? Когато те не считат кражбата за престъпление, а за работа, която носи доходи?...Интернатите са необходимото зло. Те са последният влак преди затвора.

- Гледах тв репортаж за дете, затворено в интернат за кражба на сладолед. Кой възрастен човек е лишен от свобода за такова нещо?

- И аз го гледах. Няма съдия, който да настани дете в институция за кражба на сладолед. Сладоледът е бил последната капка във...варела от кражби, извършени от това дете. Това е. Другото е интерпретация.

- Има ли взрив на детската престъпност у нас? Или само се говори така?

- Детската престъпност е сложно явление, зависимо от социално-икономически фактори - нисък жизнен стандарт, безработица, бедност, лоши битови условия и др. През 1989 г. нейният относителен дял от общата престъпност е около 13,5%, за миналата година е 12,6%, за 2014 г. - 14,7%, за 2013 г. - 13, 3%, т.е. варира между 12% и 14%. от десетилетия. И този процент щеше да е много по-нисък, ако се разкриваха всички криминални деяния, което е много по-лесно, когато са извършени от деца. Взривът на детската престъпност е мит. По данни на МВР и НСИ тя е на нивото на 1989 година. Така е и благодарение на упоритата работа на централната и на местните комисии за борба с детските противообществени прояви, които миналата година са реализирали 585 превантивни програми, обхванали са 179 397 момичета и момчета в кампании за предотвратяване на отклонения в поведението, консултирали са 16 018 родители и деца.

- Добре звучи тази статистика. Но има и друга. Над 130 000 престъпления се извършват всяка година у нас. 14% от тях са дело на деца, казвате. Не са малко!

- Не са. Преобладават кражбите. Има и блудства, изнасилвания, опити за убийства. Данните сочат увеличение на взломните, домовите и селскостопанските кражби, при джебчийските има устойчивост. Нараснал е чувствително броят на грабежите. Краде се основно поради липса на средства за препитание. Причината за това не е у децата, а у бащите и майките. Слабата грамотност и произтичащата от нея невъзможност за реализация на пазара на труда, нежеланието да се работи и стремежът към паразитен живот - това са неща, които се насаждат у много деца от семейството. Тревожна е и нарастващата агресивност на подрастващите, желанието да наранят, да унижат, да смачкат. Помните ли момичето, бито и съблечено от връстнички? Чухте ли репликата „Ама няма да ми взимате дрехите!". Тя означава, че това се е случвало и друг път, с други деца. Тормозът, унижението на другото дете се възприема като норма едва ли не. Това е страшно! Много деца у нас са потопени в бездуховност и са сами - пред компютъра с порното, с игрите, в които колкото повече полицаи убиеш, толкова повече точки печелиш. Как да изпитват тези деца уважение към към правните норми, към обществените? Как да им обясним, че полицаят е техен приятел? И че животът е един, че няколко живота има само в компютърната игра? Когато е размита границата между реалния и виртуалния свят, за някои от тези деца да натиснат копчето на компютърната игра е също като да натиснат спусъка на пистолета на баща си.

- Министерството на правосъдието подготви Проектозакон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица. Според него на мястото на интернатите ще се създадат 10 центрове за възпитателен надзор, в които ще има до 10 деца. Те ще живеят в среда, близка до семейната и ще посещават масови училища. Добре звучи?

- Идеята за центрове с по 10 деца е хубава, стига да се намерят пари и - най-важното - персонал. Аз съм виждал подобни къщички в Англия: малка кухня, хол и две малки спални. Всяко дете е само в стая. Учат ги да си готвят, да си планират бюджета, записват ги в училище, помагат им да си намерят работа, да се впишат в нормалния живот. Още през 1996 г. ние в комисията изготвихме концепция за такъв тип възпитателни заведения. Но нищо не се получи, за съжаление от тази идея.

- Идеята бе изпробвана в известен смисъл, когато закриха домовете за сираци и ги настаниха по 10 в къщички, прясно боядисани. Но какво се промени? Те пак са изолирани, за тях се грижат неясно какви специалисти...Неотдавна три дечица избягаха от новия си приют, едното беше изнасилено.

- Тези нови къщички са пак институция. В предишните поне имаше специализиран персонал - възпитатели, психолози, лекари и т.н. И в обикновените училища по-рано имаше лекар, медицинска сестра, училищна зъболекарка, каквато бе покойната ми майка. Не знам защо ги премахнаха ...А относно бягството на трите деца - от хубавото никой не бяга. Не боядисани, ами и златни къщички да им направим, нищо няма да постигнем без квалифицирана грижа за тях.

- Правосъдното министерство предлага престоят на децата в новите центрове да е до една година и през 3 месеца да се преразглежда. това е добре?

- Да. Не е нужно удължаване на престоя, когато са постигнати корекционно-възпитателни промени в поведението. Не съм сигурен обаче, че 3 месеца са достатъчни за такива корекции.

- Вярно ли е, че сегашният 3-годишен срок за изолация на децата в интернатите се удължава безкрайно?

- Не. Безкрайно удължаване няма. Престоят се удължава само по писмена молба от непълнолетния. Щом навърши 16 години, той може да поиска да му се прекрати престоят и педагогическият съвет е длъжен да уважи това искане. Лошото е, че тези деца няма къде да отидат. Напускайки интернатите, те се връщат в тази среда и в този начин на живот, който ги е завел там. Един порочен кръг се затваря.

- Само 13 деца в интернатите имат определен от съда срок за престой, останалите 198 нямат, каза неотдавна министър Екатерина Захариева. Това е каторга! Как така!

- Не коментирам работата на колеги от съдебната власт. Не зная защо не определят срок на престоя в интерната. Затова съм инструктирал секретарите на местните комисии, когато правят предложение до съда за настаняване в институция, то да бъде със срок. Друг е въпросът, дали съдът ще се съобрази с него.

- На среща при омбудсмана наскоро се чуха противоположни мнения за „детския" законопроект, представен от министър Захариева - от хвалби до порицание. Вие какво ще кажете?

- Както са казали древните - In medio veritas - истината е някъде по средата. Реформа е необходима. Ето пример. По сега действащият Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, местните комисии съдействат за битово и трудово устройване на деца с девиантно поведение. Законът задължава държавните и общински предприятия да приемат тия деца на работа. Прекрасен текст. Само че държавните и общински предприятия се броят на пръсти и затова е практически невъзможно да се помогне на тия деца. Същото е с битовото устройване - няма община, която да строи жилища. Да, промени са нужни. Обаче разумни, без резки действия, като се надграждат добрите практики на структурите, създадени по сега действащия закон. Убеден съм в необходимостта от усъвършенстване на законодателството за правата на децата с криминални прояви. Но за мен предложеният законопроект повдига въпроси, на които не намирам отговор.

- Например?

- Проектозаконът предвижда отмяна на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетн и създаване на специализирани съдебни състави, които да налагат възпитателни мерки, но - забележете - само на непълнолетни! На малолетни извършители на престъпления вече няма да се налагат възпитателни мерки. За тях ще се грижат в дирекциите „Социално подпомагане". Това ще създаде проблеми - кадрови и финансови. Общините и „Социално подпомагане" ще бъдат натоварени с нови 1511 случая на малолетни извършителри на престъпления годишно, с произтичащите от това изисквания - за помощи, здравно обслужване и други. Съдилищата пък ще бъдат натоварени с нови 4 872 дела за непълнолетни, с които пак ще бъдат ангажирани общините и социалните служби, сиреч и за тях това са още 4 872 случая. Законопроектът предвижда за всеки непълнолетен индивидуална оценка на при всяко правонарушение, оценка на родителския капацитет и социални услуги. Това са бавни, дълги и скъпи процедури. Те ще затруднят и общините, и социалните работници, и държавата откъм пари и кадри.

- А прословутите „сини стаи" за разпити на деца?

- Според мен сините стаи трябва да бъдат само за деца жертви на престъпление. Не и за извършители, особено пък непълнолетни с по две-три криминални деяния. Сълзливото дондуркане не върши работа. Децата имат нужда от обично вглеждане в проблемите им, а същевременно от твърда ръка и непрестанна работа с тях - дотогава, докато припознаят обществените норми като свои и се поправят. Няма значение мечета или патета са нарисувани по стените на стаите. От значение са хората, които работят в тях. Познавам ги. Това са секретари, членове на комисии за борба с детските противообществени прояви, възпитатели - психолози, педагози, юристи с добра квалификация и отворено сърце за децата. Те гледат в своите къщи малчугани с девиантно поведение, купуват им със свои средства подаръци, организират им празници, спортни състезания. Аз се прекланям пред техния труд и всеотдайност. Реформата ще е фиаско, ако не запази на отговорни места тези специалисти, доказали се в практиката.

Нашият гост:

Роден на 28 октомври 1954 г. в София. Завършил социология (1979 г.) и право (2000 г.) През 1982 - 1994 г. работи в Българска телевизия като директор на продукция в детските рубрики „Звънче", „Лексикон" и Шоуто на Теди Москов „Улицата". От 1994 г. се труди в Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, на която и до днес е секретар. Хоноруван преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски".