/КРОСС/Агросекторът се превръща в притегателен център за кредитиране, като все повече търговски банки предлагат продукти с такава насоченост. Нещо повече - сериозна заявка за влизане на кредитния пазар направи и компанията за управление за земя „Агрион", която получи регистрация за своето небанково финансово дружество „Агрион Финанс" в БНБ и от месец март тази година предлага кредитни продукти. Кредити се отпускат за оборотни нужди, за покупка на земеделска земя, за модернизация и инвестиции.

Големият проблем е, че традиционно процесът по кандидатстване и усвояване на кредитите отнема няколко месеца, а за динамичен бизнес като земеделието това е сериозна трудност, казват фермерите. Затова и повечето заявки остават неутвърдени от големите финансиращи институции или отнемат твърде много време. Освен това земеделците трябва да докажат идеална кредитна история, да подготвят купища документи, да заложат и други свои активи, да въвличат поръчители и съдлъжници.

През финансиращи дружества като „Агрион Финанс" кредитите за земеделие се взимат по- бързо, а основните предимства остават минималните изисквания към фермерите и опростената процедура за кандидатстване и усвояване на желаното финансиране. Като основно обезпечение се приема земята, а реалният процент на отпуснатото финансиране е до 80% от пазарната й стойност за кредитите и до 100% за лизинга.

Друга интересна тенденция на пазара е рефинансирането на стари кредити в земеделието. Фермерите се стремят да работят с по-малко кредити и да си управляват парите по-разумно. От една страна търсят по-изгодни лихвени условия за стари дългове, а от друга - опростява процеса по изплащане на дълга и по-добра оценка на актива. Освен това рефинансирането може да спести част от общите разходи по земеделския заем, коментираха от „Агрион Финанс". Основното правило за успешно развитие на земеделски бизнес е добро обмисляне на финансовите възможности и присъщия кредитен риск, казват експертите. Данни от проучване на компанията показаха също, че земеделският бизнес е оптимист за ситуацията си в момента, но близо две трети от фермерите признават, че са имали нужда от допълнително финансиране в последната година.