/КРОСС/По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2016 г. е 476, а новопостроените жилища в тях са 2 379 (табл. 1 от приложението). Спрямо третото тримесечие на 2015 г. сградите са със 101 по-малко, или със 17.5%, а жилищата в тях намаляват със 77, или с 3.1%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2016 г. със стоманобетонна конструкция са 78.2%, с тухлена - 19.5%, с друга - 2.1%, и с
панелна - 0.2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (67.7%), следвани от жилищните кооперации (21.9%). В сравнение с третото тримесечие на 2015 г. се наблюдава увеличение само в броя на жилищните кооперации.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна - 84 сгради с 624 жилища в тях, Бургас - 82 сгради с 822 жилища, и Пловдив - 54 сгради със 184 жилища.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (41.2%), следват тези с три стаи (32.1%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (3.0%)

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на
2016 г. е 193.1 хил. кв. м, или с 9.1% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2015 г., а жилищната площ намалява със 7.5% до 121.3 хил. кв. метра (фиг. 4).
Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 86.5 кв. м през третото тримесечие на 2015 г. на 81.2 кв. м през същото тримесечие на 2016 година.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Русе - 170.4 кв. м, и София - 144.2 кв. м, а най-малка - в областите Шумен - 57.6 кв. м, и Бургас - 68.0 кв. метра.

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.

В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно.

Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, но не включва площта на кухните. Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Площта на кухните над 4 кв. м е посочена отделно.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ и площта на кухните.
Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.