/КРОСС/ Приемната грижа за деца от домове е станала бизнес в Северозападна България. 

Заради безработицата в село Крива бара, Монтанско, хора намират изход от кризата: приемната грижа, разказва Нова телевизия: 

Принципът е прост. Караш курс за приемен родител и ако имаш късмет държавата настанява в дома ти дете в риск. Грижиш се за него и получаваш заплата. Поне 600 лева - цяло състояние в най-бедния край на българия. Шансът за дете и постоянен доход, зависи от Иванка Каменова - доскоро шеф на отдел за закрила на детето, сега - социален работник:

Висшият интерес на децата обаче си има цена. Будинка я плаща преди три години. Приемен родител е и чака за дете. Тогава се среща с иванка каменова.

„Тя казва, че домовете не си дават децата, защото като ги закриват, все едно няма откъде да се препитават институциите. Тя все едно си ти казва - тя ще ми прави услуга, но и аз трябва да й направя услуга. Услуга за услуга. Трябва да й дадем каквото й е необходимо, за да ми помогне. 300 лева ми е поискала. Дадох й ги, нямах друг шанс, нямах друг избор", разказва приемният родител Будинка Ангелова.

"Ничия земя": Децата - нашето бъдеще или нашите банкоматчета?

И така първото момиче попада в дома й. Билогичната майка на детето обаче решава да си го върне. И будинка остава сама. Скоро социалната служителка й предлага друго момиче. Дни по-късно по същия начин получава шанс и за трето.

Иванка Каменова живее в Крива бара. Там настанява 14 деца и превръща малкото населено място в своеобразен рекордьор. В нито едно друго село от областта няма толкова настанени деца. Няма толкова деца и в целите общини Берковица, Бойчиновци, Вълчедръм, Вършец, Георги-Дамяново, Медковец, Чипровци и Якимово. Повече са децата единствено в градовете Лом и Монтана. Населението там обаче е с няколко десетки хиляди отгоре. Приемните родители в крива бара също са в пъти повече от средното за областта. Не смеят да говорят.

За детския труд и за приемната грижа като бизнес свидетелства и Александра. Сега е на 20. На 16 напуска собствените си родителите заради побой. Две години и половина прекарва в приемно семейство.

Връщаме се в къщата на Будинка. Днес тя е празна. А от децата са останали само спомени. Причината - отново пари, поискани отново от Иванка Каменова. Скоро след отказа първото дете е изведено от дома й. Три месеца по-късно и второто. Междувременно Будинка вече е завела дело, за да си върне правата на приемен родител. Иска си децата и хляба. В тази история има само две възможни истини. Едната е, че Будинка е плащала. Другата е, че е била. Сигурно е само едно. Ще загубят отново тези, от които всички печелят.