/КРОСС/ Почти 40 години, след като Бил и Хилари Клинтън за пръв път се появиха в публичния живот на Америка, те ще го напуснат, смазани от унижение. Няма да има първа жена президент на САЩ, поне този път. История няма да се пише, защото няма съпругата да последва съпруга си в Овалния кабинет. Няма да има династия, няма да има президент Хилари Клинтън. Това пише в разтърсващ материал на американската редакция на "МейлОнлайн", посветен на загубата на президентския вот от Хилари Клинтън. Изданието припомня едни от най-черните моменти от историята на Клинтънови.

Защо те си мислеха, че заслужават друго?
 
Зомби миражът, убит отдавна от женкаря Бил, бе цинично възкресен, за да придаде тласък на амбициите за Белия дом на Хилари. Тръм я нарече „нечестивата Хилари”. На нея със сигурност ѝ прилягаше прилагателното „токсична”. Тя бе хладна и сдържана, технократско въплъщение на американския либерален елит от Източния бряг, който вече е презиран от работническа и индустриална Америка.
 
В края на краищата много хора прости се умориха от Клинтънови, които излизаха чисти от един скандал, за да се потопят в друг. И така, с течение на времето, скандалите и последиците се трупаха един след друг...
 
Травългейт
 
Първият скандал около Клинтън е от 1993 година, когато бяха уволнени седем служители на бюрото за пътувания на Белия дом, малко след като Бил бе станал президент. Служителите бяха заменени от малка частна фирма. Обвиненията бяха, че служителите са изгубили работата си, за да може близки на Клинтън, включително и техен братовчед, да се докопат до поръчки за милиони долари.
 
Аферата „Уайтуотър”
 
„Уайтуотър” е ключовият финансов скандал в управлението на Клинтън. Нито Бил, нито Хилари бяха осъдени, след като цели три разследвания не успяха да съберат достатъчно доказателства. Двама сътрудници, както и партньор, от тяхната правна фирма обаче влязоха в затвора.
 
Тогава на Клинтън се наложи да стане първата Първа дама на САЩ, която да бъде привиквана с призовка за разпит. Нейн близък помощник пък бе намерен мъртъв. Разследването пък на независимия адвокат Кенет Стар щеше да изобличи секс живота на Бил.
 
За какво става на въпрос в скандала? През 1978 година Бил е главен прокурор в Арканзас, кандидатирал се е за губернатор. В същата година Бил и Хилари взимат 2013 000 долара заем, за да купят земя в планина Озарк, където да построят ваканционни домове. За проекта бе създадена компанията Whitewater Development Corporation.
 
Следва сериозна серия от финансови машинации и данъчни измами около въпросната компания, която набира и средства за черната каса на Клинтън.
 
„Нападението” в Арканзас
 
През 1999 година Хуанита Бродрик, администратор в дом за възрастни, заяви, че е била изнасилена от Бил Клинтън през 1978 година, когато той е бил главен прокурор на Арканзас. Тя реши да проговори за инцидента едва през януари тази година. „Бях изнасилена на 35 години, когато Бил Клинтън бе главен прокурор на Арканзас. Хилари се опита да ми запуши устата. Сега съм на 73... никога няма да забравя”, написа тя в Туитър.
 
Хищническият подход на господин Клинтън спрямо жените за пръв път е разкрит от Пола Джоунс, държавна служителка от Арканзас. Тя твърди, че през 1991 година, когато тя е била само на 24, е получила предложение за секс от Клинтън в стая на хотел Little Rock. Той също се бил съблякъл пред нея.
 
„Зипъргейт” и Моника Люински
 
 Историята започва през 1995 г., когато 21-годишната Моника Люински, току-що е завършила колежа „Люис и Кларк”, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. От този период датира и тяхната сексуална връзка. След като техните взаимоотношения започват да се охлаждат и Моника напуска Белия дом, за да работи в Пентагона, тя споделя със своята приятелка и колежка Линда Трип подробности за аферата си с президента. Трип записва телефонните им разговори и ги изважда наяве, когато разбира, че във връзка с казуса „Пола Джоунс” Люински е подписала клетвена декларация, с която отрича всякакви взаимоотношения с Бил Клинтън. Записите попадат при Кенет Стар, който разследва държавния глава по редица обвинения – аферите Уайтуотър, Файлгейт и Травългейт.
 
Клинтън отрича, но поради шумния медиен отзвук историята не може да се потули и Конгресът настоява за обяснения. На 26 януари, видимо притеснен, президентът дава пресконференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена реч и напълно отрича сексуалните си взаимоотношения с Моника Люински.
 
В последвалите месеци широко се спекулира дали президентът е излъгал и по този начин възпрепятствал правосъдието, но липсват сигурни доказателства освен записите, тъй като Моника Люински отказва да коментира аферата. Събитията са катализирани на 22 май 1998 г., след като федерален съд в САЩ постановява, че агенти на Сикрет Сървис могат да бъдат принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със скандала. На 28 юли Люински най-накрая признава за сексуалната връзка с президента, като осигурява на Кенет Стар и доказателство за нея – синя рокля с петна от семенна течност по нея (Линда Трип я посъветвала да я запази, без да я чисти). Това е решаващото доказателство за вината на Клинтън, тъй като ДНК анализът може да опровергае неговото изказване от 26 януари.
 
На 17 август пред съдебни заседатели Клинтън прави самопризнание, че е имал „непристойни физически взаимоотношения” с Моника Люински. Същата вечер прави и телевизионно обръщение, в което заклеймява връзката си със стажантката като грешка. Той обаче не се признава за виновен за умишлено подвеждане на публиката, като обяснява, позовавайки се на различни законови дефиниции, че терминът „сексуални взаимоотношения” изключва пасивния аспект на оралния секс.
 
След събирането на още доказателства, Клинтън е обвинен в неуважение към съда, отнет му е лицензът за юридическа практика и е глобен с 90 000 долара. В крайна сметка обаче след 21-дневен процес, на заседанието на 12 февруари 1999 г. Сенатът отхвърля предложението за импийчмънт от 19 декември 1998 г. с 55 гласа „невинен” срещу 45 „виновен”.
 
Фондация „Клинтън”
 
След края на управлението на Бил семейство Клинтън започва да осребрява годините в Белия дом. И то как. Частните речи за банки и други корпорации струват по 250 000 долара и нагоре. Така семейството успява да събере над 150 милиона долара. Огромна част от тези пари са налети във Фондация „Клинтън”, където Бил, Хилари и дъщеря им Челси са директори. Фондацията е използвана за реализирането на редица глобални благотворителни проекти.  
 
Тя обаче също многократно попада под  светлината на прожекторите заради „лошо счетоводство”, „търговия с влияние”, „конфликт на интереси”.
 
Атаката в Бенгази
 
На 11 септември 2012 година американският посланик в Либия и трима негови сънародници бяха убити по време на нападение по консулството на САЩ в Бенгази. Клинтън, която по онова време бе държавен секретар на САЩ, бе обвинена в неспособност да защити обектите на САЩ и личния им състав. Тя е знаела, че атака предстои, твърдят опонентите ѝ, но не е направила нищо.
 
Частните електронни писма на Хилари
 
На яве също изплува информацията, че докато Клинтън е била държавен секретар на САЩ, тя е използвала уязвим частен сървър за електронна поща, чрез който тя е изпращала засекретена информация.
 
През юли от ФБР заявиха, че няма да повдигат обвинения. Бомбата обаче избухна 10 дни преди вота за президент. Директорът на ФБР Джеймс Коми изпрати писмо до Конгреса, в което заяви, че ведомството му разследва нови електронни писма на Клинтън.