/КРОСС/ Най-логично и благоприятно за страната е да изтеглим Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. Да си говорим честно - Законът за бюджета е може би най-политическият закон и в този смисъл е най-закономерно той да бъде изтеглен. Просто няма да бъде политически коректно чрез него да се налагат политики, които не са приоритет за сегашното мнозинство в парламента.

Това обяви в интервю за Investor.bg председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова.

Тя напомни за юридическата възможност страната ни да не навлезе без бюджет в новата година - с помощта на Закона за публичните финанси, който предвижда бюджетът да се изпълнява на части, за всеки месец по 1/12 от стария бюджет, докато не бъде приет нов такъв.

„По-конкретно, ако до началото на годината бюджетът не бъде приет от парламента, приходите се събират в съответствие с действащите закони, а разходите и трансферите са с размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, т.е. за 2016 г. Тази разпоредба от закона обаче не може да се прилага за повече от три месеца, като в този срок не се включва времето, през което няма избрано Народно събрание", пояснява Стоянова.

По думите ѝ проектобюджетът за догодина може да се използва за солидна основа на евентуален бъдещ кабинет. Според нея заложената рамка е достатъчно добра и няма нужда да се губи време да се прави изцяло от нулата.

Стоянова е категорична, че няма подценяване на бюджетните приходи нито за тази година, нито за следващата. Нещо повече - според нея за 2017 г. са планирани приходи с 2,4 млрд. лева повече от очакваното изпълнение на постъпленията за 2016 г. Предвидено е през настоящата година да съберем с 1,5 млрд. лв. повече отколкото през 2015 г.

Според финансиста въпреки че финансовото министерство е заложило дефицит в размер на 1,7 млрд. лв., 2016 г. много вероятно ще завърши с балансиран бюджет.

„Дефицит не е мръсна дума! Дефицити трябва да има и считам, че да планираме дефицит от 1,4 млрд. лв. за догодина е съвсем логично и нормално. Рязкото свиване на дефицита не е полезно за икономиката. Причината е, че това води до рязко свиване на разходите (приходите няма как да се свият, защото те се покачват поетапно). Нещо подобно направихме през 2012 г. и това се отрази зле на икономиката. А ако погледнете отрицателното бюджетно салдо на другите страни-членки на Европейския съюз, ще видите, че нашия дефицит е на едно от най-ниските нива. Нека не забравяме, че това е вид източник на повече разходи", категорична е Стоянова.

„В Европа масово се води политика на дефицити. Проблемът при нас е друг. Ние сме във валутен борд и вече 8 години сме с отрицателно салдо. Все още не сме икономика, която се ползва с голямо доверие и може да се финансира при изгодни нива на външните пазари. Засега се финансираме добре, но има ограничения на сумите, а ако дефицитът скочи рязко, аз ви гарантирам, че това ще оскъпи драстично външното ни финансиране, защото ще паднат рейтингите и доходността на нашите облигации. Ние не сме Германия. Затова не трябва да допускаме по-високи дефицити, но не трябва и рязко да ги свиваме и да стагнираме икономиката наново", поясни още председателят на бюджетната комисия в НС.
Менда Стоянова споменава и за „сериозен проблем подкрепящия партньор „Патриотичен фронт". „Те отказаха да подкрепят бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджет 2017. Хората на Красимир Каракачанов искат бюджетът да задели допълнително 1 млрд лв. за повишаване на минималната пенсия до 300 лв., като тя бъде изравнена и с прага на бедността", казва в интервюто си за Investor.bg Стоянова.

Според нея проблемът не е в парите, макар че това е сериозна сума. Проблемът по-скоро е, че вдигайки минималната пенсия, държавата може да срине цялата пенсионна система. „Пенсията не е социално плащане от държавата, а обезщетение на всеки за това колко е внасял през годините в системата. За времето, през което е внасял и размерът, който е внасял. Има формула, по която се изчислява, затова не са еднакви пенсиите. И ако ние вдигнем минималната пенсия, това ще демотивира хората, които внасят високи осигуровки. Това не е здравословно нито за хазната, нито за системата на общественото осигуряване", категорична е Стоянова.