/КРОСС/ Сребърната лира на Вазов, предсмъртният бележник на Смирненски, мастилничката на Алеко Константинов, двата пистолета, с които Лора Каравелова и Пейо Яворов слагат край на живота си, и много други лични вещи и ръкописи на най-блестящите ни творци на словото събра на едно място уникалната изложба "Литература и памет". Експозицията извежда на показ вещи от личния свят на големи български белетристи и поети като Вазов, Елин Пелин, Петко и Пенчо Славейкови, Смирненски, Вапцаров, Алеко Константинов, Емилиян Станев... Художествено-документалната изложба, с която Националният литературен музей отбелязва своя 40-годишен юбилей, беше открита в Музея за история на София (площад Бански № 1). Входът й е свободен, а посетителите ще може да я разглеждат до 4 декември.

В най-богатия кът, този на народния поет Иван Вазов, е и първото издание на "Под игото" на английски. Първият български роман запознава първо англоговорящия свят с борбата на народа ни за независима българска държава, след това е отпечатан и на български. Английското издание, публикувано от британската издателска къща на Уилям Хайнеман, е посрещнато на Острова с небивал интерес. Книгата става широко популярна, защото е представена за "един от най-добрите романи, които Източна Европа е дала на Запада".

Сред най-любопитните вещи в експозицията е телефонът на Вазов, един от първите у нас

Поетът го получава като подарък от министъра на просвещението Стоян Омарчевски през 1920 г. за 70-годишния си юбилей ."Не мога да свикна с тая дяволска работа, смущава ме. Той ми е най-неприятният подарък, който ми се поднесе за юбилея", пише поетът.

"Вазов е изпитвал и панически страх от техническите новости, а телефонният звън го е стряскал, изпадал е в ужас от това, че говори с някого, пък не го вижда. Ако в стаята някой вдигне телефона, той е разговарял по него, макар и резервирано. Когато е оставал сам в стаята, изобщо не е вдигал слушалката", разяснява кураторката на изложбата Румяна Пенчева. Сред вещите на народния поет е албумче на Съба Вазова, неговата майка - луксозно, с кожена подвързия и позлатени ръбчета на страниците. В него се пази и много малко позната снимка на Вазов.

Славейковият кът ни показва позлатената чаша, с която са кръщавани всичките девет деца на Петко и Ирина Славейкови. В него са и часовникът с два циферблата на автора на "Извора на белоногата", метална табакера във вид на ръкавичка, седефената му броеничка. Повечето от вещите и ръкописите са събрани и дарени на музея на Петко и Пенчо Славейкови от Светослава Славейкова, внучка на Петко. До тях е мастилничката и цигарето на Пенчо Славейков, а сред ценните вещи е и личният му екземпляр на "На острова на блажените" с неговите поправки. Експозицията показва и пишещата машина "Адлер", подарена му от италианския консул през 1910 г. Пенчо Славейков и вярната му спътница Мара Белчева са писали на нея своите текстове и коректури.

За пръв път Националният литературен музей вади на показ и документа за адвокатска правоспособност на Алеко Константинов

"Архивът на писателя е много разпилян. Преди 15-ина години колегите от литературния музей бяха повикани от общината. Малко преди това беше починал Величко Марков, родственик на Алеко, който още през 80-те години започва да води преписка със Столична община и да пледира за създаването на софийска къща-музей на Щастливеца в квартал "Захарна фабрика". Въпреки упорството си възрастният вече Марков не е успял да убеди общинарите в своята кауза и ценните вещи на писателя и архивът му са разпръснати, ограбени, унищожени ", отбелязва Румяна Пенчева. Сред спасените обаче са един грамофон без фуния, фотографски триножник, една мастилничка и пирографирана кутия за бръснене, които днес са част от експозицията на Националния литературен музей.

Двата пистолета, с които Лора Каравелова и Яворов слагат край на живота си, привличат най-много любопитни погледи. До тях е ръкавицата на Яворов и кутията с цигари, намерени след самоубийството му на 29 октомври 1914 г. Според една от версиите Яворов получава като подарък смъртоносното оръжие от лидера на ВМРО Тодор Александров. Друга версия, лансирана от наследниците на Тодор Влайков, пък твърди, че пистолетът преди това е бил притежание на Тодор Илев, съпруга на Радка Влайкова, дъщерята на писателя. Илев е бил обещаващ театрален критик и журналист, редактор и уредник на "Демократически преглед". Двамата с Яворов са били близки, пък и съседи - единият е живеел на ул. "Раковска", другият на "Хан Аспарух".

Във витрината с вещи на автора на "Две хубави очи" е и портфейл с една от непознатите снимки на Лора Каравелова

До нея са биноколът и грузинската кама, подарена на Яворов от Гоце Делчев. До тях е книгата "Подир сенките на облаците", върху която вече полуслепият поет е нанасял поправките си с необикновено едри букви за второто й издание. Яворовият кът е любопитен и с това, че пресъздава обстановката в дома на поета.

В изложбата може да се видят и вещите на Никола Вапцаров, получени от Бойка Вапцарова след разстрела му - портфейла и табакерата на поета с ватенката. Сред ценнитте експонати са и предсмъртният бележник на Христо Смирненски. Поетът на огнените гриви води в него записки в края на своя живот в санаториума в Горна баня. До тефтерчето е и театралният му бинокол. Заедно с голямата си любов Жени Дюстабанова Смирненски често е посещавал Народния театър, за да гледа играта на талантливата актриса Дора Дюстабанова, по-малката сестра на годеницата му.

Едно любопитно писмо на Елин Пелин пък ни разкрива, че на 20 години сладкодумният разказвач е жадувал да стане актьор

Сред експонатите са масонски регалии, принадлежали на писателя и историк Иван Богданов, както и подготвителни бележки за книгата му "Синовете на вдовицата. Масонство и масони".

Сред любопитните експонати са и материални свидетелства за личния живот и творчеството на Стилиян Чилингиров, на писателя и историка Иван Богданов, на Емилиян Станев, Владимир Башев, на писателя и художника Борис Шивачев, отишъл си едва 30-годишен, както и картини от колекцията на художника Илия Петров, първия съпруг на Надежда Станева.

В една от витрините са изложени и вещи от фонда на литературния музей, сред които е и уникално ръкописно молитвениче, дело на анонимен преписвач. До него са няколко евенгелия със сребърен обков, а в съседство са ценен коран от XVI век, лютерански песнопения.

"Искахме да покажем, че съхраняваме с еднакво уважение всяка книга, намерена на територията на България, без значение дали е православна, протестантска или мюсюлманска", разяснява Румяна Пенчева.

Източник: "Сега"