/КРОСС/Образованието и науката - в лицето на БАН, останаха разделени по отношение на финансирането, предвидено в бюджета за 2017 година. Представителите на висшето и средното образование останаха доволни от така предложения бюджет за следващата година, а науката в лицето на БАН - неглижирана с 5 млн. лв. субсидия.

Въпреки споровете, ресорната комисия по образование в парламента гласува на първо четене с 9 гласа "за", 2 "против" и 1 "въздържал се" предложения от кабинета на Бойко Борисов бюджет.

Проектобюджетът в частта му за образование и наука за 2017 г. бе подкрепен от Съвета на ректорите, Синдиката на българските учители и Софийския университет. Синдикатът "Висше образование и наука" към КНСБ поиска увеличение с 9,5 млн. лв. на бюджета за висшето образование между първо и второ четене. Парите щели да са за така наречената комплексна оценка за качеството във висшите училища и предлаганите от тях специалности.

Иначе средствата за висше образование са с 15,1 млн. лв. повече или общо 734 млн. лева. С 3 милиона лева се увеличават парите за стипендии. За наука средствата са с 38 млн. лв. повече, като 19,5 млн. лв. от тях са по линия на държавния бюджет, а 17,5 млн. лв. по линия на европейско финансиране. 7 млн.лв. се дават за абонаменти на университетите за фонотеки и различни бази данни.

Ректорът на Софийския университет проф. Атанас Герджиков подкрепи предложения бюджет без забележки и дори похвали Министерство на образованието и науката и финансовия министър Владислав Горанов.

Единствените, които останаха на опашката, бяха българските учени от БАН.
Припомняме, че в Деня на народните будители те излязоха на протест заради унизителното си заплащане.

Акад. Иван Юхновски, който председателстваше академията в периода 1996 - 2008 г., заяви пред депутатите, че това отношение повече не може да продължава, защото БАН е в състояние на разпад. По думите му липсва елементарно чувство за справедливост към учените там.

Настоящият председател на БАН акад. Стефан Воденичаров заяви, че 1835 са заетите на минимална работна заплата в академията. Той посочи, че предвидените 5 милиона за БАН в проектобюджета са само за заплати на учените и попита кой ще плати заплатите на останалия персонал.

"Средната работна заплата в БАН е 697 лв. при средна работна заплата за страната по данни на НСИ от 892 лева. Ние сме с 200 лв. под средната работна заплата", заяви акад. Воденичаров. Той апелира да бъде затворена "страницата Дянков" и да се върнем на бюджета от 2009 г., който е бил в размер на 95 млн. лева.
Проблем се оказва ненормираността на полагания в академията труд на учените. Докато преподавателите в университетите имали норма - тези в академията нямали такава.

Главеният секретар на просветното министерство Красимир Вълчев заяви, че разговорът за заплати в БАН е непродуктивен. Същевременно той подчерта, че министерството остава отворено за разговори с представителите на БАН за разрешаването на проблема.

Въпреки рестриктивното финансиране за учените в БАН, това не се оказа препъни камък за приемането на бюджета.

Председателят на парламентарната комисия от ПГ на ГЕРБ Милена Дамянова припомни на учените, че сега за пръв път имаме договорено европейско финансиране и собствена оперативна програма за наука - ОП "Наука за интелигентен растеж". Тя подчерта, че до 2020 г. предвидените средства са в размер на 560 млн. лева.

Проф. Лъчезар Аврамов опонира, като изтъкна, че в този бюджет парите за наука са нула. По думите му съществува следният парадокс - печелят се проекти в БАН за закупуване на апаратура, а след това не се предвижда национално финансиране за нейното функциониране и консумативи. "Това е позорен бюджет. Гласувайте бюджета, но не гласувайте този бюджет", апелира ученият.