/КРОСС/ Най-ранната дата за евентуални предсрочни парламентарни избори е 26 март догодина. Според конституционалисти единственият, който може да ги насрочи, е избраният за президент Румен Радев, който ще встъпи в длъжност на 22 януари, информира БНР. 

Вчера президентът Росен Плевнелиев поиска от Конституционния съд да каже дали в последните три месеца от мандата си, през които, както вече стана ясно, държавният глава не може да разпуска Народното събрание, може да определи датата на предсрочните избори.
Според източниците на "Хоризонт"- категорично не може, защото указът за насрочването на предсрочния вот е обвързан с този за разпускането на парламента, тоест президентът Плевнелиев може да назначи служебно правителство, но Румен Радев ще е този, който ще довърши процедурата.

Хипотетично, ако указите за разпускането на НС и за датата на изборите бъдат първите укази, които новият държавен глава ще подпише на 22 януари, първата неделя след двумесечния срок, с който Конституцията го обвързва, е именно 26 март. Разбира се, Румен Радев може да направи това и в следващите дни, така че датата 26 март е просто първата възможна.

До издаването на тези два указа Народното събрание работи в нормален режим, въпреки че ще съжителства със служебно правителство - при невъзможност за сформиране на нов кабинет в рамките на този парламент.

След встъпването си в длъжност Радев може да запази или промени - частично или изцяло, кабинета, назначен от Росен Плевнелиев. Така до датата на вота България ще бъде управлявана от служебно или служебни правителства. Именно във връзка с тази неясна продължителност е питането на действащия държавен глава.

Определеният съдия - докладчик по делото е проф. Цанка Цанкова. Предстои Конституционният съд да се произнесе по допустимостта на искането и ако реши, че е допустимо, да поиска становища от заинтересованите институции. За тази част от процедурата е даден двумесечен срок, който изтича малко преди края на мандата на Росен Плевнелиев.