/КРОСС/ Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. Завършил е Втора английска гимназия. Висшето си образование получава в УНСС със специалност международни отношения. Магистър е по европейска интеграция. Асистент е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Член е на Изпълнителното бюро на НС на БСП, председател на Градския съвет на БСП в София и на общинските съветници от групата на БСП Лява България в Столичния общински съвет.

- Очаквахте ли подобна убедителна победа на г-н Радев?

- Уверени бяхме, че промяната е възможна и тя минава през спечелването на президентските избори. Не беше лесно, но в рамките на 3 месеца Румен Радев,  успя да убеди хората, че той е носител на тази промяна. Това донесе и успеха на 13-и ноември.

- Според Вас на какво се дължи този безапелационен успех? Повече на г-н Радев като личност или все пак и на БСП, която го подкрепи?

- БСП е партията, която откри и издигна Румен Радев за президент. На тези избори се случи събуждането на гражданското общество. А Инициативният комитет допълва политическите партии в условията и особеностите на времето, в което живеем. Той се явява инструмент за провеждане на избори с участието на партиите. Ако погледнем социологическите проучвания, БСП повиши доверието. Гражданите, които дадоха вота си за Радев, го направиха с ясното съзнание, че гласуват за кандидат, издигнат и подкрепен от БСП.

- Дори и София стана "червена", което от началото на прехода никога не се бе случвало. Как си обяснявате успеха на г-н Радев в столицата?

- София винаги е била барометърът на промените. В столицата живее голяма част от активното население на България. Това са прогресивно мислещи хора, които са част от едно новоформирано гражданско общество, което като че ли беше заспало. Точно тези хора поискаха промяната чрез избора на Радев. Този техен избор е и  категорична оценка за досегашното управление на страната и за посоката, в която искат да се развива държавата. Разбира се, тази победа на Радев в София не би могла да се случи без активната подкрепа на градската партийна организация, която беше в основата на неговата кампания.

- Сега предстоят поредните предсрочни парламентарни избори. БСП като партия готова ли е за тях?

- След гласуването на оставка на кабинета вървим към предсрочни избори, които новоизбраният президент Румен Радев ще насрочи след разпускането на настоящото 43-о обикновено Народно събрание. Да, БСП е готова за тези избори. Вече го заявихме категорично. Искаме тези предсрочни парламентарни избори. Това е най-доброто решение за държавата. И колкото по-скоро се случат тези избори, толкова по-добре. За да сложим край на хаоса и паниката, в които досегашните управляващи се опитват да хвърлят държавата след неуспеха си на президентските избори.

- Очакванията са, че дори и предстоящите парламентарни избори няма да позволят, на която и да била политическа сила самостоятелно да управлява. Това означава, че ще има нови коалиции, с които както вече се вижда, трудно се управлява. Може ли предстоящите избори дори да задълбочат политическата криза?

- Отговорността в политиката в 21-и век изисква да умееш да събираш, да обединяваш, да приобщаваш на принципна и експертна основа. Това означава, че чисто партийните боричкания и противопоставяния няма да бъдат в основата на успеха на което и да е правителство оттук нататък и хората ясно го показаха с гражданския си вот. БСП си направи сериозни изводи от сегашната си коалиционна политика, за да може да не допуска повече грешки в тази посока.

- Ще подкрепите ли въпросите от референдума, за които близо 3 500 000 българи се обявиха за тотална промяна на политическата система? И до какво би довело тази промяна, ако все пак парламентът приеме решението на гражданите?

- Парламентът ще приеме решението на гражданите и в това трябва да сме убедени всички. Няма как такъв масов и ясно изразен вот да не бъде уважен от нас, политиците. Въпросът е как подхождаме към изпълнение на тази задача, която избирателите ни възложиха на референдума. Очевидно е, че това Народно събрание няма вече легитимност и доверие, за да пристъпи към такива промени. То може да подготви почвата, но следващото Народно събрание ще има една от ключовите, първостепенни задачи да подготви промяната на политическата система. И то така, че да не се случи същото като с Brexit във Великобритания. Хората да се чудят какво се е случило и какво ще правят оттук нататък. Тоест да не предизвикваме задълбочаване на кризата и на хаоса. Това означава, че ако има Велико народно събрание, трябва да бъде изработен конституционен проект, който да даде ясен мандат и като време, и като правомощия на тези 400 народни представители. За да могат те да си свършат работата в рамките на този конституционен мандат и на този конституционен проект.