/КРОСС/ На 21 и 24 ноември от 19 ч в зала „България" предстоят две вълнуващи срещи с Жан-Бернар Помие - едно от големите имена на европейската сцена.

Жан-Бернар Помие е от малкото пианисти, които имат дългогодишно сътрудничество с Херберт фон Караян и Берлинската филхармония. Свири с много други изтъкнати музиканти като Булез, Баренбойм, Хайтинк, Мазур, Мета, Мути, Ратъл. В последните години триумфира из европейските зали с интеграл от сонатите на Бетовен, за чието изпълнение френската преса единодушно отсича „Духът на Бетовен се е вселил в Помие".
За щастие на софийската публика, тази пианистична звезда е приятел на България от повече от 40 години. Именно тук той привлича вниманието на световните импресарии и винаги се завръща на нашата сцена с топло чувство, което публиката неизменно споделя.
Този път ще го видим и двете роли, които му носят слава и успех:
На 21 ноември като пианист в един специален камерен концерт с прекрасна програма: Моцарт - Струнен квартет №1 К.80/73F и Дворжак - Клавирен квинтет №2. Той ще бъде на сцената заедно с квартет от прекрасни и музиканти от Софийската филхармония - Павел Златаров, Кирил Минов, Милена Златарова и Любомир Ников.
На 24 ноември като диригент с голямата японска пианистка Акико Еби в една изключително интересна по своя общ замисъл програма с творби от Такамицу, Шуман и Дворжак.
Акико Еби започва своята световна кариера в Първа награда в конкурса „Лонг-Тибо" и четири награди на същия конкурс, присъдени й лично от Артур Рубинщайн. Следват награди от Шопеновия конкурс, където привлича вниманието на голямата Марта Аргерих и тя й става личен наставник. Следва обучение в Парижката консерватория при Алдо Чиколини. Днес Акико Еби е блестящ музикант със собствен рисунък и пианистичен стил, но и съчетава в себе си всички силни черти на своите учители.
С Жан-Бернар Помие я свързва дългогодишно творческо сътрудничество и приятелство, в което са изградили силно усещане към музицирането на другия.
Ще преживеете една от последните пиеси на Роберт Шуман, посветена на Клара, завършена малко преди скока от моста над Рейн и последвалите го тъмни последни месеци. Отново река отключва вдъхновението на Тору Такемицу, композитор, на когото Стравински става горещ почитател още при първата си среща с неговото творчество. Философия на водата - и водата като тих говор на Природата: потоците, които приятно струят в Шестата, „Пасторална" симфония на Дворжак.
Билети на касата в залата и в мрежата на Ивентим