/КРОСС/ КС заяви, че тълкуване на основния закон не се прави по конюнктурни политически интереси и отклони искането президента

Конституцията е ясна - президентът Росен Плевнелиев може само да назначи служебно правителство, а неотложна задача на наследника му на поста Румен Радев ще е да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Това най-общо заяви днес Конституционният съд (КС) и отказа да тълкува чл. 99, ал. 7, изречение първо от основния закон.

Тълкуването беше поискано преди седмица от Плевнелиев, според когото имало неяснота в разпоредбата, която гласи: "В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат".

Конституционният съд обаче с 10 на 2 гласа днес обяви искането на президента за недопустимо. На особено мнение са Кети Маркова и Анастас Анастасов, какви са аргументите им за допустимост още не ясно. Филип Димитров пък е гласувал с мнозинството, но има отделно становище по мотивите.

"С оглед същностните изисквания за допустимост на едно искане за задължително тълкуване на конституционна разпоредба, е необходимо да се констатира (въз основа на искането) неяснота или двусмислие на разпоредбата, наличие на ясно очертан конституционноправен проблем и правен интерес от задължителното тълкуване, с което да се постига разрешаване на значим конституционен въпрос", посочва КС в определението си за прекратяване на делото.

И заявява, че разпоредбата, чието тълкуване иска Плевнелиев е "пределно ясна". "Съпоставянето на изречение второ и изречение първо на ал.7 на чл.99 от Конституцията очертава в контекста на предмета по настоящето дело, какво може и какво не може президентът през последните три месеца на своя мандат. Той има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание. Несъмнена е забраната. Нормата е императивна. Тя отговаря на въпроса, който президентът поставя в своето искане. Отговорът е отрицателен за президента в хипотезата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията", пише КС.

И напомня, че в неговото решение № 20/23.12.1992 г. по к.д. № 30/1992 г., е посочено, че тази уредба е гаранция за установения парламентарен режим на управление. Тя е гаранция и срещу преминаването към непарламентарен режим на управление.

КС посочва, че няма празнота в конституционноправната регламентация, защото определянето на датата на изборите е свързано с разпускането на Народното събрание, каквото правомощие президентът с мандат в периода на последните три месеца няма.И цитира второто изречение на ал. 5 на чл. 99 от Конституцията, което гласи: "Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.". "Текстът показва неразривната връзка между разпускането на съществуващото Народно събрание и насрочването на изборите за ново Народно събрание, което трябва да се извърши едновременно. Посоченото конституционно положение е в съгласие и с чл. 64, ал. 3 от Конституцията, който постановява, че избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното", пише в определението.

В него КС заявява, че разпускането на Народното събрание и свързаните с него нови избори са действия, които са изключени от правомощията на действащия президент с неизтекъл мандат от по-малко от три месеца, но са сред първостепенните неотложни задължения на новоизбрания държавен глава след встъпването му в длъжност.

Голяма част от определението си конституционните съдии са посветили на това да обяснят кога е налице правен интерес да бъдат сезирани с искане за тълкуване на основния закон. От мотивите им обаче става ясно, че те не искат да бъдат използвани за конюнктурни политически интереси.

"Конституционният съд не е консултативен орган, а упражнява правомощие за задължително тълкуване, когато има обоснован интерес от това. Няма конституционен проблем, няма противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на разпоредбата на ал. 7, изр. първо на чл. 99 от Конституцията. При липсата на неяснота и непълнота в правната регламентация, липсата и на различно виждане и правен спор между държавните институции, да се извърши абстрактно задължително тълкуване би било излизане вън от компетентността на Конституционния съд за провеждане на задължително тълкуване", заявява КС.

И продължава: "Твърдението, че може да се наруши Конституцията и то от президента, не обосновава необходимостта от такова тълкуване. То е и излишно, защото ясно е посочено в чл. 99, ал. 7 от Конституцията, какви са правомощията на президента в последните три месеца на неговия мандат. Дори твърдяното като възможно нарушение не може да бъде основание и автоматично да води до задължително тълкуване. То е необходимо само тогава, когато зададеният въпрос се отнася до реално съществуващ и конкретно обоснован проблем, произхождащ от твърдяна неяснота на конституционна разпоредба и чрез решаването на който се постига конституционно значима цел".

"Задължително тълкуване не може да се извършва в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси", заявява на финала КС.

Източник: "Правен свят"