/КРОСС/ По инициатива на Момчил Неков беше представен научен доклад на тема „Ефектите на биологичните храни и земеделие върху човешкото здраве", на който специалисти заключиха, че особено за бременни жени и подрастващи, био храните са високо препоръчителни за минимализиране на рискове от здравни проблеми в бъдеще
„До 2050 г. всеки втори ще има някакъв вид алергия според прогнози на Световната здравна организация. Стимулиране на консумацията на био продукти има потенциала да предотврати тази тенденция" заяви Момчил Неков по време на заседанието на научния панел към Европарламента - СТОА, в който евродепутатът членува като представител на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. „Друга всеобща тенденция, особено остра в Европа, е застаряване на населението, което предпоставя повишаване на пенсионната възраст, а също така и нуждата от това да работим до по-късна възраст. За целта ще трябва да сме по-трудоспособни по-дълго. По тази причина и трябва да живеем и да се храним здравословно" допълни той.
В биологичното земеделие употребата на торове, пестициди и хербициди е силно ограничена. Научният доклад изготвен от специалисти от Швеция, Дания, Франция и Полша обръща внимание на различни елементи използвани в торовете или почвените подобрители, както и техния ефект върху човешкото здраве. „Като цяло, по-малкото използване или липсата на пестициди и други активни съставки в земеделието, намалява риска, остатъци от тези съставки да попадат в храната ни, а от там и в човешкия организъм" заяви Аксел Мие от Швеция - един от авторите на доклада. Като пример, експертите цитираха изследване, според което биологичните храни имат два пъти по-малко кадмий, който е токсичен за бъбреците. Що се касае до биологичното животновъдство, което все още прохожда в България в сравнение с други европейски страни, то също е изложено на по-малко изкуствени елементи, хормони и други вещества, тъй като животните трябва да се хранят максимално дълго на естествена паша.
Биологичното земеделие е сектор с растяща популярност в Европа и у нас. Една от основните причини е ръстът в търсенето от страна на потребителите. В някои страни членки на ЕС този вид земеделие заема близо 20% от целия отрасъл. У нас той се развива със стабилни темпове на ръст вече години наред, но все още само 2,4% от площите са био сертифицирани. „В момента текат преговори по новото законодателство по био храните и био етикетирането, което трябва да засили сектора в ЕС, но и да намали възможността за злоупотреби или внос на по-малко качествени храни от трети страни. Европейските граждани, сред които и българските, имат право на достъп до качествена храна и законодателството трябва да осигури това" обобщи Момчил Неков.