/КРОСС/ Сегашното правителство няма как да убеди обществото, че действа в негов интерес, двама от членовете му с обвинения от прокуратурата, казва председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски" пред Епицентър.бг

- В събота като председател на Общобългарският комитет „Васил Левски" откривате паметник на Апостола във Военната академия. Какъв е поводът, г-н Василев?

- Инициативата да има паметник на Левски е на ген. Драгоев, почетен председател на Комитета на випуските на Националния военен университет „Васил Левски".

На мястото на днешната Военна академия в продължение на 80 години е било седалището на военното училище. В сградата са се подготвили огромна част от българските офицерски кадри.

Военното училище е създадено непосредствено след Освобождението на 26 ноември 1878 г. със заповед №18 на военното управление на България, подписана от княз Дондуков-Корсаков. В продължение на около два месеца първото му седалище е в Пловдив, после се премества в София. Тогава е имало влак само от Пловдив до Пазарджик. Първите 165 курсанти пътуват до Пазарджик с влак, а до София стигат пеш. От този първи випуск на военното училище осем души стават командващи армии, шест - военни министри. Някои от техните трудове, като устави и други военни документи, още се изучават.

Затова на 26 ноември е рождения ден на Националния военен университет „Васил Левски".

 - Онзи ден президентът на Турция г-н Ердоган отново напомни, че историята не бива да се забравя с изказването си за Лозанския договор - той не бил свещен текст. Външният министър в оставка Даниел Митов май омаловажи думите на Ердоган, като каза, че този договор не засяга България. Какъв е вашият коментар?

- Външният министър е пропуснал часовете по история в училище и затова е хубаво да не се изказва по такива теми.

- Да, но Ердоган прави по едно подобно изказване на седмица в последно време!

- Поведението на правителството в оставка е доста жалко по отношение на Турция. Ние сме свидетели непрекъснато или на приемане на турските искания, или замълчаване пред арогантния тон, който идва от Анкара. Свидетели сме на една пораженческа политика по отношение на границата. Ние трябва да водим политика, каквато ни задължава и нашата конституция, и нашата история по отношение на Турция. Да, добросъседски отношения - ние имаме традиции в двустранните отношения. Но една от тези традиции е недопускане на каквато и да е намеса в нашите вътрешни работи, а още по-малко допускане и мълчаливо приемане на заплахи за нашата териториална цялост и нашия суверенитет. На това нещо би трябвало да се реагира много остро. Не само на това изказване, но и на редица други предишни. Поведението на правителството се възприема от обществеността като отстъпка пред арогантността на някои среди в Република Турция.

- А може би политиката на правителството е доминирана от страх от емигрантска вълна през границата с Турция? И затова е предпазлива.

- Правителството има страшно много прегрешения към българския народ. И едно от тях е нежеланието да се построи бетонна стена на границата с Турция, която можеше да бъде завършена по-бързо и по-евтино от хвърлените сега пари за телена ограда. Но това е политика не само на кабинета, а на властта като цяло. Върховният главнокомандващ на въоръжените сили заяви когато възникна опасността от мигрантско нашествие, че няма да допусне никога български войски на турската граница. Времето показа колко недалновидна е била неговата политика. Всичко това, което се направи по границата идва с огромно закъснение.

- Как изглежда ситуацията в страната през очите на чуждите посланици: с правителство, което се самосвали и не иска да управлява и президент, който не назначава служебно правителство, а и как да го назначи, като не може да разпусне парламента и да насрочи избори. А работата на служебното правителство е точно това - да проведе следващите избори за парламент.

- Много по-важно е как изглежда правителството в очите на българския народ. Неговата слабост, безпомощността му, грешките, провалите на кабинета по отношение на сигурността на държавата намериха много ясен израз и във вота за президент преди десет дни. Важното е българският народ да подкрепя властта, но това може да стане само когато тя го убеди, че действа в негов интерес. Не е такъв случаят сега.

Опитът сочи, че колкото повече грешки е направила една власт по време на своето управление, толкова по-панически се спасява, когато вижда, че краят на това управление идва. И бързането, естествено, е съпроводено с хаос. Но какво виждаме днес?! Двама действащи министри са с обвинения от прокуратурата и с мярка за неотклонение „подписка". Как може в едно действащо правителство тези хора да продължават да бъдат министри, макар и в оставка?! Това говори, че час по-скоро трябва да се намери някакво бързо решение на проблемите на страната. Мигрантската вълна е страшно нещо! Ние улисани в борбите кой ще бъде министър-председател, колко време ще издържи това правителство или кога ще бъде назначено другото, пропускаме големите опасности, които ни застрашават. Основната е тази, която идва от южната ни граница.

- Какво трябва да се направи според вас?

- Бих предложил една такава формула, която най-добре според мен ще отговаря на интересите на държавата и на обществото. Това е новото служебно правителство да бъде посочено изцяло от новоизбрания президент Румен Радев, само да бъде утвърдено от действащия президент Росен Плевнелиев. Така това правителство ще има един малко по-дълъг мандат. Естествено е, че ако стигнем до варианта две служебни правителства - едно на президента Плевнелиев и друго, на президента Радев, при видимите различия, които биха се появили, страната ще изпадне в период на нестабилност. Както би изпаднала в период на нестабилност и, ако в рамките на този парламент бъде направен опит за сформиране на правителство.

- Но дали ген. Радев би приел този вариант?

- Казвам, че това е формула за стабилност. Дали ген. Радев ще я приеме, е друг въпрос, но никой не му е предложил това нещо. Може би той би намерил някакво решение, ако му бъде предложено.

- От друга страна, ген. Радев бе подкрепен от БСП, а БСП надали би искала в една предизборна обстановка да бъде отговорна за действията на служебното правителство? Защото това вероятно би подкопало изборния й резултат.

- Това е друг въпрос. Те разсъждават от гледната точка на политическа партия. Аз говоря от гледна точка на това какво е изгодно за държавата. Ние имаме нужда час по-скоро от стабилно управление, което да гарантира сигурността на гражданите. Виждаме какво се случва около нас - в Турция, в Сирия, в Македония.

Мисля и, че е крайно време партиите, които са в опозиция да започнат да водят превантивна политика.

- Какво означава това?

- Да предупредят, че като дойдат на власт няма да приемат или ще отменят тези решения на предишното правителство, за които смятат, че са против интересите на държавата и обществото. Например, случая с летище София. Тези, които ще дойдат на власт, трябва отсега да предупредят, че ако някой вземе летище София на концесия, следващото правителство може да намери формула, с която да я разруши, защото по всички показатели тя противоречи на интересите на страната и на обществото.