/КРОСС/ Последната си публична реч историческият лидер на кубинската революция произнесе на седмия конгрес на ККП през април т.г. и говори в нея за значението на социалните промени и за отговорността на човечеството за опазването на мира и на живота на планетата

Къдринка Къдринова, Солидарна България

„Осъдете ме! Няма значение! Историята ще ме оправдае!"

Младият кубински адвокат Фидел Кастро е на 27 години, когато произнася тези думи на 16 октомври 1953 г. С тях завършва речта си, с която сам се защитава в процеса срещу него и съратниците му, съдени заради неуспешния им щурм на казармата „Монкада" в Сантяго де Куба три месеца по-рано.

Предстои му затвор, изгнание, завръщане, нови битки - и все пак победа на мечтаната от него революция в Куба. Това ще дойде само пет години и нещо след фразата пред съда, която става легендарна и пророческа.

Историята наистина го оправда. И го записа сред най-ярките си имена. Днес, когато вече 90-годишният Фидел се пренесе завинаги във вечността, това е по-очевидно отвсякога. Харесван или мразен, бащата на Кубинската революция остава една от най-ярките и най-силно повлиялите върху световното развитие личности на ХХ и ХХІ век. Именно неговият политически курс превръща малка Куба в незаобиколим фактор на международната сцена и отстоява собствения й модел на развитие. Осигурява й безплатни образование и здравепозване, давани за пример от ООН, ЮНЕСКО и Световната здравна организация.

Фидел вижда „лявата вълна" в Латинска Америка, довела на власт в доста страни от континента негови идейни ученици. Дочаква дори опиталите се 638 пъти да го убият Съединени щати да признаят неуспеха на антикубинската си политика и да започнат диалог за нормализиране на отношенията с Острова на свободата. Едва ли някой друг световен деец би могъл да се похвали с по-щастлива политическа съдба.

В момент като сегашния, в който даже политически опоненти на Кастро скланят глави пред паметта му и признават неговата незаобиколима роля в международната политика в течение на последните около шест десетилетия, вероятно най-естественото е да си припомним отново някои от последните му завети. Защото Фидел е много повече от харизматичен Команданте и емоционален символ на непокорството, независимостта и алтернативния път на развитие. В многобройните му речи, интервюта, статии са концентрирани възгледи, концепции, философски и хуманни анализи и обобщения, които отиват доста по-далеч от моментния повод или тема. Заредени с дълбочината и силата на един висок и разностранен интелект, с многоцветието на един ярък и въздействащ език, те третират ключови проблеми на човешкия морал, на обществения напредък, на отговорността пред историята и бъдещето, на опазването на мира и природата на планетата.

Последната публична реч на историческия лидер на Кубинската революция бе на Седмия конгрес на ККП през април т.г. Световните медии вкупом я нарекоха негово „сбогуване". И вероятно този път имаха право. Нека си припомним отново какво ни завеща с нея Фидел.

Слово на Фидел Кастро пред седмия конгрес на ККП, 19 април 2016 г.

Свръхчовешко усилие е да се ръководи който и да е народ във времена на кризи. Без такива усилия обаче промените биха били невъзможни. За всеки от над хилядата делегати на този конгрес, избрани от самия ни революционен народ, който им е делегирал своя авторитет, това е най-голямата чест в живота. И към нея се прибавя привилегията да си революционер вследствие на избора на собствената ти съвест и съзнание.

Защо станах социалист, или по-точно - защо се превърнах в комунист? Тази дума изразява концепцията, която е най-изкривяваната и най-оклеветяваната в историята - от страна на онези, които са си присвоили правото да експлоатират бедните и да ги лишават от благата, идващи от човешкия труд, талант и енергия. Откога човешкото същество живее в тази дилема? От безкрайно дълго време. Знам, че вие не се нуждаете от тези обяснения, но сигурно има някои слушатели, за които са необходими.

Говоря, само за да се разбере по-добре, че не съм невежа, екстремист или слепец, нито съм придобил идеологията си, сухо изучавайки икономика. Не съм имал наставник, когато бях студент и изучавах законите и политическите науки. По онова време бях около 20-годишен и бях запален по спорта и по изкачването на планини. И да, нямах наставник, който да ме насочва към изучаването на марксизма-ленинизма. Не бях нещо повече от младеж, който иска да опознае теорията. Но имах абсолютна вяра в Съветския съюз. Трудовете на Ленин ме разтърсиха - години след Руската революция. Какъв исторически урок! Няма защо да минават още толкова години, няма защо да се чака друго събитие, подобно на Руската революция, за да получи човечеството още един пример колко грандиозна може да бъде една социална революция, каква огромна крачка може да представлява тя в борбата срещу колониализма и неговия неразделен приятел - империализма.

Може би най-голямата опасност, която днес надвисва над Земята, произлиза от разрушителната сила на модерните оръжия, способни да унищожат мира в света и да направят невъзможен човешкия живот на земната повърхност. Нашият вид може да изчезне така, както са изчезнали динозаврите. Може и да остане време за появата на нови форми на разумен живот, но може също горещината на слънцето да стигне такива нива, че да стопи всички планети от Слънчевата система и техните спътници, както предупреждават много учени. Ако са верни предвижданията им, които ние, лаиците, не бива да пренебрегваме, практичният човек трябва да учи повече и да се адаптира по-добре към реалността. Ако видът ни оцелее във времето, бъдещите поколения ще знаят много повече от нас. Но първо ще трябва да решат един голям проблем. Как да се изхранят милиардите човешки същества, сблъскващи се с безвъзвратното намаляване на питейната вода и на природните ресурси, от които се нуждаят?

Мнозина от вас сигурно се питат къде е политиката в това изказване. Вярвайте ми, тъжно ми е да го кажа, но политиката е тук, в тези думи. Дано повече човешки същества се разтревожим от тази реалност и не останем във времената на Адам и Ева, похапвайки забранени ябълки. Кой ще нахрани и напои народите в Африка, оставени без прехрана и вода, без достъпни технологии, без дъждове, без резервоари, без ресурси под земята, покрита с пясък? Да видим какво ще кажат правителствата, които почти целокупно подписаха ангажименти по опазването на климата. Трябва постоянно да говорим по тези теми, но сега няма да се разпростирам повече.

Скоро ще навърша 90 години. Никога не ми е хрумвало, че ще стигна такава възраст, никога не съм полагал усилия за това. Каприз на случайността. Скоро ще бъда като всички останали. На всички ни идва редът. Но остават идеите на кубинските комунисти - като доказателство, че на тази планета, ако се работи с плам и достойнство, могат да се произведат материални и културни блага, необходими за човешките същества. Трябва да се борим всеотдайно, за да го постигнем.

На братята от Латинска Америка и от целия свят трябва да кажем, че кубинският народ ще победи. Вероятно това е един от последните пъти, в които говоря в тази зала. Гласувах за всички, предложени от конгреса, кандидати, благодаря за поканата и за честта да ме изслушате. Поздравявам всички и на първо място другаря Раул Кастро за отличните му усилия. Да поемаме по нашата траектория, да поправяме всичко, което трябва да поправим, с лоялност и с обединена сила, като Марти, Масео и Гомес в техния неудържим поход.