/КРОСС/Постигнатото споразумение от ОПЕК тази седмица на практика е символ на смъртта на един от най-мощните картели в света. След 50-годишен контрол над цените на петрола, ОПЕК се предаде пред икономическите сили на един доста променен глобален пазар. Споразумението представлява признание на тяхната собствена импотентност, като група от държави, които в миналото притежаваха неоспорвана от никого власт.

Споразумението за намаляване на добива от 1 януари до 1,2 милиона барела дневно повиши цените на световните пазари с 10%. Крайният резултат бе цена от 52 щатски долара за барел от сорта Брент - с няколко долара нагоре в сравнение с предишните дни, но все още с 50% по-ниско от цената преди две години.

Какъв трябва да е изводът за инвеститори и потребители от всичко това? Първо, забележете скромното поскъпване на цените. Това не е сделка, която може да повиши цените до нива от 60 или 70 долара за барел, каквато е целта на ОПЕК. Пазарът очевидно е скептичен към изпълнението на споразумението. Ще намали ли Иран производството си, когато отчаяно се нуждае от повишени добиви и приходи, за да издържа икономиката си? 

Второ, погледнете готовите запаси - според Международната енергийна агенция и всяка друга независима организация, която наблюдава петролния пазар, необходима е поне година (вероятно и повече), за да бъдат изразходвани. Ако намаляването на производството на ОПЕК бъде погледнато изолирано, може да се очаква намаляване на излишъка. Но в следващите 12 месеца се очаква ръст на производството от нови полета в страни извън ОПЕК, като Бразилия, Канада и Казахстан. Напълно е вероятно, че общото производство догодина - и от страни в ОПЕК, и от страни извън ОПЕК - ще бъде по-високо от тази година.

Трето, вземете предвид и добива от шисти в САЩ, които ще бъдат стимулирани от по-високите цени да запазят и да увеличат производството. Въпреки мрачните пророкувания, тази индустрия се оказа забележително устойчива в последните две години. Нямаше никакъв срив. Цените бяха намалени радикално. Някои компании прекратиха производството, но те ще използват всяка възможност, за да го възобновят. А технологичният напредък ще се разпространи по целия свят и ще доведе до още по-голямо производство.

Накрая, нека погледнем към Риад. Стратегията за наводняване на пазара с допълнителни количества, за да се изстискат конкурентите и Саудитска Арабия да запази дела си на световния пазар, се провали.

Какво следва? Поради всички тези причини, настоящата сделка е неадекватна и ще се провали. Намаляването на производството няма да бъде изпълнено през януари, когато трябва да влезе в сила. Голяма част от обещанията, особено от страни извън ОПЕК, са твърде общи, а вероятността за взаимно надлъгване е твърде висока. ОПЕК няма механизъм да наложи волята си над тези, които откажат да изпълнят споразумението. Цената отново ще падне, вероятно твърде скоро.

Тогава новият министър на петрола на Саудитска Арабия Халид ал-Фалих, който е по-голям реалист от предшествениците си, ще бъде изправен пред избор. За да повиши цените до нещо като 70 долара за барел, Саудитска Арабия сама трябва драматично да намали производството си - с още между 1 и 1,5 милиона барела дневно, и да го задържи така поне година.

Картелите се нуждаят от такъв голям производител, който има капацитета да променя количествата до необходимите нива, за да бъде контролиран пазарът. Това трябваше да направят в миналото, но днес вече това е невъзможно - и икономически, и политически. Саудитска Арабия не може да си позволи такава жертва, особено в настоящата ситуация със сигурността в региона и неспособността на страната да диверсифицира икономиката си. Ако всичко това е вярно, днешната цена от 50 долара е таванът. ОПЕК е приключил като картел и всички трябва да свикнат с новата реалност.

Авторът е професор и председател на Kings Policy Institute, Лондон. Коментарът е публикуван във "Файненшъл таймс". Преводът е на Клуб Z.