/КРОСС/Напоследък си имам една любима реклама - о, да. 

Действа ми вдъхновяващо - особено в тези мрачни времена, в които сме затиснати от всевъзможни беди. 

Скоро може да се завиваме и с „мигранти". 

Рекламата ни казва, че - о, да! - „гордеем се с нашето, но не искаме националната ни гордост да почива само на нашето минало... не искаме най-добрите ни стихове да са на 100 години... ние искаме да се гордеем с нашето Сега, а не да гледаме назад с носталгия... и, да, нашите прасета не са като едно време - днес са по-добри". 

Сега сигурно и вие сте се разчувствали - защото никак не е малко прасетата ни да са по-добри. 

Втори сме по смъртност в света, след Кралство Лесото - обаче свинските ни работи са по-добри - о, да! 

*** 

Ненатрапчиво и деликатно, но в същото време и категорично, рекламата се превръща в една внушителна метафора на Прехода - когато почти всичко беше съсипано, обаче - какъв късмет само, о, да! - свинете ни са оцелели, и са най-добрите. 

Свинете измиват срама от челото ни, както се надяваше Поета по-друг повод - не толкова свински, разбира се. 

*** 

Тази реклама сякаш е сътворена от някой от късните ни антикомунисти - сякаш озарението на този свински подход към Миналото извира от техните дълбини - любезно казано, понеже иначе те виреят в калните плитчини на Настоящето. 

*** 

О, да - не искаме най-добрите ни стихове да са на 100 години. 

Обаче и в днешната ни „поезия" има доста свински работи. 

Преди месец и нещо Силвия Недкова уличи някакъв красавец - по съвместителство и поет - в плагиатство, което си е чисто свинска работа. 

Примерите бяха толкова ясни, че дори и едно прасе би ги разбрало - и без да е най-доброто в света. 

Августин Господинов /иначе Илиян Любомиров/ успял да измъти следното стихче: „С една жена можеш да изживееш хиляди неща, а с хиляда - само едно". 

Не е Бог знае какво, лафче някакво. 

Обаче се оказва, че съвсем свински е свито от Ерих Мария Ремарк. 

Авторът на „Триумфалната арка", „Черният обелиск" и пр., написал: „С една жена можеш да имаш хиляди преживявания, със сто - само сто". Недкова 
изреди и други примери, също достатъчно убедителни. 

*** 

И как се развиха по-нататък преживяванията ни с нашето Вергилийче? 

О, да - съвсем по рецептата на най-доброто свинско. 

Ето какво отговаря симпатягата-мародер пред БНТ /цитирам по „Телеграф"/: 

„Благодаря на Силвия Недкова, защото благодарение на това, което прави тя, в момента на представянето на стихосбирката ми из страната е пълно с хора. Мога да се подпиша с двете си ръце, винаги съм зачитал авторското право и никога не съм си позволявал съзнателно да използвам чужда интелектуална собственост, без да упоменавам източника. Това, което казва тя, не е така. Предвид примерите, които посочва, е трудно доказуемо. Когато става дума за любовна лирика, нито символите, нито езикът са нещо ново... В момента никой не може да измисли нещо, което никой, никога и никъде не е написал. Примерите, които тя посочва - чак сега се запознах с тях. Има един хубав цитат, че не е важно откъде вземаш едно нещо, а докъде ще го отведеш..." 

*** 

О, да! - това обяснение е истинска апология на свинщината. 

Преписваш като последният дурак - и веселяшки ни убеждаваш, че това е „трудно доказуемо". 

Отгоре на всичко, излиза, че трябва да си плагиат, за да се пълнят залите - а пък и никой вече не можел да измисли нещо ново. 

*** 

Свършени сме, ако и в Поезията се намести една от основните повели на 
Прехода: „Кради - и гледай да не те хванат". 

В началото осъдителна бе не самата кражба, а изобличаването ти. 

Сетне и това изискване отпадна, краде се поголовно всичко - накрая порядъчно окрадоха и Миналото, превърнаха го в някаква дрипа, в някакъв сиротник, за когото дори и в центровете за приютяване на бездомници няма място. 

Какъв ти тук някакъв Ремарк - драскачи, които изобщо няма да останат в литературата ще го оглозгат, без дори да се замислят. 

Литературните запетаи нямат милост. 

*** 

Тия дни вече окончателно решиха да съборят паметника на Старчев край НДК. 

Едновременно с това започва и ремонта на Двореца. 

И - о, да, колко е опорочено колективното съзнание - всички се питат, колко ще откраднат, докато го ремонтират. 

То е ясно, че ремонта ще излезе колкото строителството му. 

Обаче колко ще свият? - това се питат софиянци, които вече свикнаха с безобразния ремонт на пространството около НДК. 

Те са наясно, че премиерите в „Перото", примерно, са една парлама, Ремонтът е най-важното. 

И затова ще го прави някое наше момче, някой Метрес на важна особа от властта. 

*** 

Иван Славков беше майстор на остроумните фрази - той нямаше нужда да ги краде от някъде, като преписвачът на Ремарк. 

Тия дни един приятел - дългогодишният директор на парк-хотел „Москва" Любо Веселинов - си спомни една от тези фрази. 

Една вечер срещнал Славков в ресторант „Панорама" на хотела и той му споменал, че убеждава „дедо"/Живков да продаде държавата. 

„Иначе ще я окрадат, нищо няма да остане от нея" - казал Славков. 

Така и стана. 

*** 

Да се върнем към свинщините в поезията. 

Кради - и си готов за Народен Будител. 

И това вече го има. 

Тазгодишните награди „Будител на годината" /БНТ и радио „ФМ Плюс"/ бяха прелюбопитни. 

Съобщиха ни, че искат да поощрят „изкуството, което извисява и буди" и - о, да! - отличиха като „Будител на годината" и Августин-Плагиата. Посланието беше ясно, няма какво да го човъркаме прекалено: живеем днес и сега, онова зад гърба ни не ни интересува. 

Кради - Лапай - Буди! 

*** 

Отличени бяха интересни инициативи - например, фестивалът „София диша", „Капана" в Пловдив и пр. 

Но и Фондация „Майки за донорство". 

И там вероятно вършат полезна работа - но пък прекалено е да се стигне до 
Будителство през донорство. 

Освен, ако не се има предвид случаят с „донора" Ремарк. 

*** 

Много лекомислено се разширява понятието „будител". 

При това, Будителството сякаш трябва да е лишено от критичност, за да бъде поощрено. 

То се привижда на някои хора като нещо полезно, но и беззъбо-удобно. 

А днес не са ни нужни опортюнисти, а най-вече съпротивяващи се. 

За мен, един Комарницки е същинският Будител - и не само защото човърка отвън и отвътре Бойко, а и защото поощрява критичното мислене на публиката. 

*** 

Алпинистът Боян Петков, който също бе отличен, пък каза, че не трябва да „мрънкаме" - а то е най-важното обществено усилие днес, това ни е останало. 

Друг пък изтърси, че всеки можел да бъде Будител. 

Всеки?! 

Ето, така се отваря път дори на плагиатите. 

И удобно се миниатюризира понятието „Будител". 

Това също е начин да бъдат забравени хората от едър калибър, които ни даваха упование през отминалите години. 

Героите на Крадливият Преход се страхуваха най-вече от тях. 

*** 

Отличиха и Дядо Добри от Байлово, красиво го нарекоха „Будител на смирението". 

Но смирение ли му е нужно днес на Народа - точно на него? 

И точно сега - когато властниците ни, без дори да си дават сметка, подритват черепа на Съдбата ни. 

*** 

А за фондация „Майки за донорство" казаха, че с нейна помощ ще се преборим с демографската криза. 

Блазе ни. 

Имаше и още патетични изблици, този път от въпросната фондация: „Новото българско възраждане" вече било започнало, в залата или наоколо се навъртали новите Паисий или Софроний Врачански. 

О, да! - Нашите Възраждания са най-добрите. 

Особено новите. 

/вестник „Уикенд"/