/КРОСС/ На 20 ноември Ангела Меркел официално заяви, че през 2017 г. е готова отново да се бори за поста канцлер на федералното правителство. В случай че съпартийците й я подкрепят на конгреса, насрочен за декември (в което практически няма съмнение), а след това и германските избиратели на вота през втората половина на следващата година (което е твърде, твърде вероятно), Меркел ще стане не само първата жена, глава на германското правителство, но и първият канцлер на съвременна Германия, който е оглавявал страната толкова дълго.

„Мислих безкрайно дълго дали да направя тази крачка", каза Меркел.
Това, как да кажа, си е един вид кокетиране от нейна страна. В решението на Меркел няма новина. Съобщението, че тя обсъжда именно такъв вариант, периодично се появява в германската преса от средата на миналата година.

„В ХДС разчитаха на това и го очакваха. Очакваха, че Ангела Меркел ще обяви намерението си отново да отиде на балотаж за поста председател на партията и канцлер: ситуацията при нас никак не проста, особено след кризата с бежанците, а в сегашното положение беше просто необходимо тя отново да изрази готовността си да бъде канцлер." Това каза за „Комерсант" депутатът от Бундестага от Тюрингия Кристиан Хирте.

Както призна самата канцлерка, хората „не биха разбрали", ако тя „не би отдала в служба на Германия своя опит и талантите си".

Меркел няма повече или по-малко достоен съперник вътре в партията си, а в днешните сложни времена („Брекзит", миграционната криза, разколът в ЕС, възходът на Тръмп) според мнозина би било безумие да се сменя опитната и влиятелна извън Германия Меркел с някого другиго.

Партньорите на Меркел по коалиция, социалдемократите, също не се безпокоят особено от това кой точно ще бъде техен кандидат - председателят на партията Зигмар Габриел или настоящият глава на Европарламента Мартин Шулц. Опитът показва, че критиката на правителството от страна на партиите, влизащи в правителствената коалиция, рядко води до добро.

Достатъчно е да си спомним какво стана с британските либералдемократи, когато техният лидер и по съвместителство вицепремиер Ник Клег започна активно да критикува кабинета. Бе посочено, че критиката е справедлива, но либералдемократите понесоха най-сериозните загуби, като практически загубиха представителството си в парламента.

Малко по-рано същото се случи и с „младшите" партньори в германската коалиция - свободните демократи и зелените, които след последните два вота се озоваха на границата на изчезването. Напълно възможно е историята да се повтори и сега.

Къде-къде по-голяма опасност за Меркел и нейната партия обаче са ултрадесните - партията „Алтернатива за Германия". Не защото е невероятно популярна и би смазала традиционните партии. Не. Но тя играе в полето на десните и затова ще прехвърля гласовете си именно към ХДС, а не към Германската социалдемократическа партия (СДПГ).

И ако Ангела Меркел загуби през 2017 година, това ще бъде най-важният принос на „Алтернатива за Германия" в историята.

Автор: Николай Зубов, kommersant.ru
Източник: Гласове