/КРОСС/Почти 45% от българите нямат средства, за да се отопляват адекватно. Данните изнесе Лияна Аджарова от Асоциацията на енергийните агенции. 30 на сто от хората у нас се определят като енергийно бедни, тоест не могат да си покриват сметките за ток, парно или твърдо гориво. По този показател страната ни заема първо място в Европейския съюз. Средното за общността ниво е 9 на сто.

Всеки трети българин просрочва плащането на сметките си за топло, а 12,9% живеят в жилища с течове и влажни стени.

Красен Станчев от Института за пазарна икономика контрира, че у нас няма точна формулировка на енергийната бедност и от средата на 2013 г. е "изчезнало разумното говорене по проблема". Думите му подкрепи и Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум, който посочи, че над 1,5 млн. българи живеят под линията на бедност, но енергийни помощи получават едва 254 хиляди.

Според изследване на Института за пазарна икономика голяма част от потребителите имат едно забавено плащане на сметката. 7% са закъснели до 6 дни, а 4,5% са забавили плащане между два и пет пъти в годината. На 3-4% веднъж е спиран токът, а при 2% има спиране на тока два и повече пъти.

Като причини за възникването на енергийната бедност са остарелият сграден фонд и забавената газификация, заяви още Хиновски. И предложи да се създаде национален фонд "Енергийно подпомагане", както и да се въведат критерии за регистриране и категоризация на енергийно уязвими домакинства.

Социално слабите да се стимулират с парични помощи срещу инвестиции в енергийни спестявания или екологично отопление.