/КРОСС/ Киселото мляко помага да се справим със стреса. Според изследователи, пробиотик, който е съставен от живи, но полезни бактерии, може да подобри здравето на храносмилателната система и по този начин да намали тревожността и да повлияе на поведението, свързано със стреса.
Идеята идва от проучване, фокусирано върху риба зебра, по време на което различните видове риби отговарят по-добре на стресовите фактори, когато приемат бактерия, намираща се в киселото мляко и пробиотичните хранителни добавки - Lactobacillus plantarum.
Изследователите от Университет на Мисури в САЩ поясняват, че в проведеното проучване са използвани стресори, имитиращи модела на тези, които са често срещани в околната среда, като стресът при изолация и при температурните промени. Поради тази причина резултатите са приложими и за човешкия организъм.
Данните може да бъдат много важни за разработването на нови начини за лечение на разстройствата, свързани с тревожността, които са сред най-разпространените психични проблеми.
Специалистите посочват, че в момента медикаментите са насочени към мозъка, но тревожността и стресът, освен индуцирането на неврологични симптоми, често са тясно свързани и с редица състояния, засягащи храносмилателния тракт.
Таргетирането на бактериите в чревната флора може да се окаже алтернативен подход към лечението на тези състояния. Изследователите допълват, че резултатите подчертават влиянието, което микробите имат върху психологическата функция, в случая по-конкретно върху централната нервна система.
Когато става дума за чревни бактерии, има такива, които подпомагат здравето, и такива, които му вредят. Полезните бактерии могат да подпомогнат процесите, свързани с храносмилането и да поддържат „гладкото" функциониране на естествената екосистема на организма, като дори са от полза да загубим излишни килограми. Вредните бактерии разстройват стомаха и крият риск от развитие на заболяване.
В предишни проучвания изследователи стигат до заключението, че пробиотиците могат да подобрят настроението, което да облекчи състояния като тревожност и депресия.
Данните са поместени в сп. Scientific Reports.