/КРОСС/ По болшевишки истерично-агресивно е поведението на ляво-десните политолигархии пред лицето на обективните тенденции в Европа

Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов сподели, че е обидно за държавата, която „се управлява от няколко посолства в София и от едни хора в Брюксел, които не носят никаква отговорност за бъдещето и съдбата на българските граждани". Прав е, обидно е заради угодничеството на онези партии и политици, които стриктно се съобразяват с такива указания и внушения от брюкселските евробюрократи.

За пореден път чужди посланици грубо се набъркаха във вътрешните ни работи, като притиснаха ГЕРБ и други парламентарно представени партии да не влизат в никакви коалиции и други политически съглашения с дефинитивно заявени националистически и патриотични формации. Отдавна е ясно, че рушенето на националните държави с успоредното разбиване на държавотворческите нации е водеща ценност в днешния Европейски съюз.

Това го представя като космополитна конструкция, своеобразен подривен инструмент в ръцете на злонамерени центрове от двете страни на Атлантика, целящи установяването на трайно световно господство. Такъв противонароден ЕС е обречен на разпад, пукнатините в диктаторски управляваната структура в Брюксел стават все повече, все по-широки и по-забележими.

Но продължават отчаяно да действат по старому в съществено променена политическа среда. През 2013 г. посланици на 14 страни от ЕС активно и публично подкрепяха мизерни протестърски вувузелствания за сваляне на законно избрано правителство. Докараха на власт на гърба на ГЕРБ самостоятелно безпомощния Реформаторски блок, с което фактически допринесоха за излиняването му и нарастването на симпатиите към Патриотичния фронт. Сега правят същото и ще получат същия ефект.

Не спират апологетите на либерализма и носителите на Ония ценности да дуднат за необратимия преход към постнационалното като следствие от закономерния исторически ход. Точно както маркс-ленинците десетилетия наред тръбяха, че тяхното учение е непобедимо, защото било вярно. По болшевишки истерично-агресивно е поведението на ляво-десните политолигархии пред лицето на обективните тенденции в Европа.

На мултикултурните им ценности и пределна толерантност към всичко чуждо и извратено пречи многовековната християнска религия, затова я мачкат и натикват в периферията на обществения живот. Същото правеха и комунистите в Русия спрямо православието и в Китай спрямо будизма, даоизма и други традиционни за тази страна вярвания.
На интернационалистите им бяха противни националистите, същите са противни и на глобалистите. Напоследък бранителите на Онези ценности избраха да ги етикетират като „популисти". Преди десетина години се започна вселенски писък срещу „възхода на популизма", „популистката заплаха" и за „популизма срещу демокрацията"; продължава и досега, макар очевидно да не им върши работа.

Липсата на гъвкавост е сигурен признак за одъртяване не само на биологичните организми, но и на организациите и техните продукти. Примамливите манипулации за светлото демократично настояще и безалтернативно бъдеще се изхабиха безнадеждно. Проумелите измамата, убедилите се в привидността на лъжедемократичните практики граждани надхвърлиха критичната маса дори в т.нар. стари демокрации на Запад. Доверието на другите се крепи върху монопола върху медиите и информацията, притежаван от мощно финансово-икономическо задкулисие и предоставен в услуга на послушните му ляво-десни политолигархии.

Всяко действие ражда равно по сила и обратно по посока противодействие - природен закон, важи и за политиката. Действията за разрушаване на нациите и техните държави породи неизбежната съпротива срещу либерализма и глобализма. Народите си искат народовластие, а не предложените им утопизми. Искат да бъдат суверени на властта, които заявяват волята си на реални избори, а не да ги свикват на мероприятие „гласоподаване" и избор между „синя пъпка" и „червен вятър".

Не ги е срам популистите (populus = народ) на глас да тичат народен! И във вид на националисти да защитават суверенитета на националните си държави. Как да се съгласят политолигархиите и клиентелите на реални избори, на истинско народовластие! Ще мучат и блеят срещу националистите, разбира се, подпомогнати активно от мултинационалния капитал, медийните магнати, подривни НПО-та и маршируващи посланици дьокабанци.

Тенденцията е очевидна - либералната демокрация се провали. На националистическите партии и обединения им предстои да се докажат като такива. Не всички са такива наистина, срещат се кичозни патриотари с мустаци и китари „чалгаджии с бръснати глави", „втори Левски", „четвърти Наполеон" и „колобър на Тангра". Новото време ще роди своите съответстващи му герои и лидери, ще отсее клоуните и подставените лица.

Процесите в Европа са показателни за тази тенденция. В Австрия не избраха за президент националиста Норберт Хофер, но резултатът му от почти 47% е забележителен, обещаващ голям успех на Партията на свободата на парламентарните избори. А и победилият Ван дер Белен, наричан там „зеления дядка", не е от т.нар. системни партии.

Провалът на референдума в Италия и оставката на премиера Ренци са тежък провал за отстояващите Ония ценности, колкото и да го обявява фрау Меркел за събитие с вътрешнополитическо значение. Защото се провали намерението на управляващите в Италия да вкарат в конституцията поправки, целящи намаляване на националния суверенитет. Националистите, отстояващи традиционните европейски морални, християнски, културно-исторически и патриотични ценности, крачка по крачка рушат монопола на т.нар. системни партии в ПЕС и ЕНП, защитаващи Ония ценности с еднополовите бракове и миграцията.

У нас проект вдясно, който да обедини наново партиите, ще има неминуемо, твърди неуспелият кандидат-президент Трайчо Трайков. Едва ли, ако политинженерите соросоиди не ги принудят, но и да стане, вече и две дузини чужди посланици няма да вкарат РБ в следващия парламент. Вятърът от САЩ и Европа духа в платната на националистите, гневният български избирател гледа с добро око към тях. Но и с основателни съмнения доколко са поборници за българските интереси и доколко едни от тях се надат на Москва, а други на Берлин.

Автор: д-р Илия Илиев, Труд