/КРОСС/ Бившият председател на Сметната палата и преподавател по банково право проф. Валери Димитров говори за субсидиите на партиите и тяхното разходване пред "24 часа".

- Изненадан ли сте от решението на парламента да не намали субсидията за партиите въпреки резултатите от референдума и последвалите обещания да я намали до 1 лев вместо сегашните 11 лева, г-н Димитров?
- Не, не съм изненадан.

- Референдумът разпали стария спор трябва ли да има субсидия, или не. Вашето мнение?
- За парламентарно представените партии това е разумно решение, защото те трябва да бъдат финансово и бюджетно независими. До толкова, доколкото да им позволи да не се поддават на лобистки натиск и на влияния извън политиката Това всъщност е логиката да има субсидиране на партиите в повечето държави, не само в България.

- Нямаше парламентарно обсъждане обаче и за нейния размер.
- Колко да носи един глас на партиите, прескочили определен праг, подлежи на дебат. Най-малкото защото е очевидно, че много хора смятат, че сегашният размер е прекомерно висок.

- Очевидно е също, че колко лева да носи един електорален глас не трябва да се решава на око. Как да се достигне до това, че хем тя да гарантира независимост, хем да не е голяма, за да носи съблазън?
- Аз не мога да дам точна рецепта колко точно да бъде. Очевидно е, че ще става дума за среднопретеглени разходи на партиите. А колко да са те, за да бъде осъществявана една нормална политическа дейност, подлежи на дебат. За мен обаче има по-важни въпроси от размера на сумата, която един глас носи на съответната партия. Въпросът е как се изразходват получените от бюджета пари.

- Сметната палата, която и вие оглавявахте, не проверява ли това?
- Целият въпрос е, че законът не съдържа много важни предпоставки, за да бъде този контрол ефикасен. В неговия член 29 е записано, че партията води публичен регистър, в който се вписват дарения, договори с рекламни и социологически агенции, имоти и сделки с имоти над 1000 лв. Но ги няма разходите.

- Палатата проверява и партийните финансови отчети. И там ли не са?
- Има финансови отчети, които се проверяват от Сметната палата. Само че тези отчети не дават аналитична разбивка на направените от съответната партия разходи. Дори и да се проверяват задълбочено, нищо няма да се разбере, защото разходите са окрупнени. Представени са по такъв начин, че не може да се добие реална представа за тях

- Което дава възможност те да се използват за различни от партийните цели, така ли?
- Още преди три години аз говорех точно за това. Настоявах всички разходи над 5000 лв. да бъдат оповестявани. Да бъде публичен договорът, по силата на който се правят такъв тип разходи. Както и получателят на средствата. Тогава ще бъде възможен аналитичен преглед на разходите. Избирателите, повечето от които са и данъкоплатци, имат право да знаят парите, "спечелени" от тях за партията, за какво са похарчени и при кого са отишли.

- Независими депутати предлагат партиите да се третират като бюджетни организации, след като получават бюджетни пари. Същото ли означава вашият призив те не само да получават, но и да връщат субсидии?
- Този призив е само една от възможностите. Аз не съм го издигал. Но е нещо възможно, което може да се обсъжда. Друга възможност, която може да бъде дебатирана, е партиите да се поставят в режима на обществените поръчки.

- Което означава?
- Което означава при разходи над определен размер те да бъдат третирани като възложители. С целия строг отчетен и контролен режим при тези поръчки. Това са истинските неща, за които трябва да се говори. Иначе мракът, дори пълната тъмнина в изразходването на партийните субсидии ще си остане

- Смятате също, че в закона трябва да се запише забрана бюджетни пари да изтичат към свързани лица. Чести ли са тези злоупотреби?
- Сигурно си спомняте един христоматиен пример от преди 7-8 години. Виден партиен функционер бе получил солидна партийна субсидия за размера на своята партия. И веднага бе превел по-голямата част от нея на собствената си дъщеря, която пък бе дала под наем собствен имот на партията на баща си. Това си е чиста форма на семейно присвояване на публичен ресурс.

- Могат ли да бъдат спрени подобни присвоявания и как?
- Например като се впише специална и категорична забрана за плащания към свързани лица. Съгласете се, че не може данъкоплатците да дават пари, за да гарантират независимост на партиите от бизнесинтереси и лобисти например, а те да отиват, за да се облагодетелстват някакви партийни барони и техният роднински и приятелски кръг. Сега в закона има една огромна празнина - дава се субсидия, без да се знае как ще бъде похарчена. Рисково начинание.

- Вие знаете ли какво означава присъщи за дейността разходи?
- Самият закон е дал възможност на всяка партия да прави каквито и да са разходи под такава рубрика. Това е прекалено голяма свобода. Трябва ясно да бъде разписано за какво могат да бъдат похарчени тези пари, и за какво не.

- Ако бе прието да има таван на субсидията, това не би ли ограничило поне размера на злоупотребите? Това предлагаха депутати от РБ.
- Въпрос на дебат. Аз обаче се опасявам, че посоката, в която вървят дебатите, не е полезна. Люшкаме се от една крайност в друга - от това да има достатъчна субсидия до това да няма никаква. Очевидно е, че партиите не трябва да бъдат лишавани от субсидия, за да не се получи така, че неполитически бизнеспроблеми да се решават през тях. Но е очевидно и че в закона трябват ясни записи и категорични забрани. За да се намалят рисковете и се убеди обществото, че партиите изразходват легитимно немалък публичен ресурс.

- Партиите да се самолишат от такъв ресурс! И да го ползват при ясни правила! Оптимист ли сте, че това ще се случи?
- Не съм голям оптимист. Този дебат не се води в позитивна посока. Но ако бъде започнат и в него участват всички заинтересовани - от партиите до гражданите, в близко бъдеще може да се стигне до рационални нормативни решения. Иначе Сметната палата ще продължи просто да дава формални индулгенции на партиите, след като провери отчетите.