/КРОСС/ Няма българин, който да се усъмни в самоотвержеността на премиера в оставка Бойко Борисов, чиято пожарникарска душа не трае, когато трябва да се взимат решения в кризисна ситуация. Той така жонглира с институциите, подчинените си и медиите, че дори му остава и време за снимки пред обърнатите в Хитрино цистерни. Разбира се, рискувайки живота си и след „скандал с НСО" !? - по думите на транспортния министър. Същата онази служба (много важно е да се подчертае, че НСО всъщност е „служба"), която му се „подложи" с луксозните джипки.

За съжаление обществото се примири, че не институциите, не държавата, не полицаят, пожарникарят или съдията са чарковете, които движат държавната машина, а лично той - премиерът. Може би се съмнявате, че ако не беше той, кризата в Хитрино нямаше да бъде преодоляна? Ако имате и малко съмнение, той ще ви опровергае - лично.

Защото, както разбрахме в сряда: „От мене зависи да възстановя селото", „Тези, които са си позволили в деня на траур да празнуват, всичко съм уволнил още сутринта" и онези тежки изказвания от сорта на: „Платил съм", „Построил съм" и под.

Горко на държава, в която премиерът се изтипосва по медиите, за да се хвали. Както казва един познат - работа на правителството е да строи магистрали, да развива икономиката, да насърчава производството, да събира данъците и да бори контрабандата. Само че у нас това се оказва нещо извънредно, чиято заслуга е единствено на министър-председателя - не просто на поредния, а на Този. Преди него и след това държава няма.

Никой не се гневи на това, че Борисов се обажда на главния прокурор, за да се направи едно или друго, разпорежда се на министър да уволни някой провинил се чиновник, сякаш министърът не може да вземе това решение сам (в повечето случаи наистина не може, „парализиран" от авторитета на премиера) или че министри и лидери на партии посочват единствено възможния премиер в негово лице, като по този начин заличават останалата част от „мат'ряла", включително и себе си, от масата на можещите. С едничката задна мисъл да облажат нещо от някое постче.

Винаги, когато Борисов излее поредната си порция бисери, безкритично повторени от медиите, се сещам за онзи случай: 21 октомври 2009 година, резиденция „Бояна", среща на министрите на отбраната от Югоизточна Европа... Борисов и фразата: „Има една много хубава българска поговорка: „Който не храни своя армия, храни чужда". Това изказване беше извадено като водещо заглавие в много медии. Всъщност това не е поговорка, още повече не и народна, а е мисъл на Наполеон Бонапарт. Но минути след изказването резултатите в Гугъл посочваха като неин автор Борисов.

Сега сигурно се активират онези, за които „хейтът" в момент на необходимост от „национално единение", е равносилно на предателство. Тук обаче иде реч за нещо по-различно - за реабилитацията на онзи живковски първообраз от времената, когато всичко се решаваше от „първия". Тогава също институциите бяха парализирани в мрежата от покорни институции, „претъпкани" от службогонци, които не смеят да кажат, на Царя, че така както той не разбира разликата между „камара" и „камера", по същия начин не разбира и смисъла в разделението на властите. По същия начин, по който в цялата трагедия около Хитрино, не разбира, че неясната собственост зад офшорки, която експлоатира елементи от критичната инфраструктура, е въпрос на национална сигурност.

Вместо това, в безспорния микс от усилия и координация на властите в случая с Хитрино, след като стана непоправимото, бяхме отново свидетели на това, как се „краде" истинският труд на онези пожарникари на терен, чиито приятели, познати и роднини са същите онези потенциални потърпевши от поредното „Хитрино", „Бисер" или „Аспарухово". „Откраднат", защото, в крайна сметка, Той със собствени сили, ще възроди селото от пепелта и ще си припише заслугата, като се прегърне с поредния кмет или редови служител за снимка. И колективното подсъзнателно ще си спомни, че „Гайдарят ще му посочи първопричината" (по Led Zeppelin).

Автор: Юлиан Христов, ОФФнюз