/КРОСС/Странно брожение настана изведнъж в страната (разбирайте Фейсбук, да не помислите за политиците!) след разкритията на „Труд", че оръжия и амуниции българско производство са били използвани от предполагаеми джихадисти, сражавали се срещу режима на Башар Асад във втория по големина сирийски град Алепо. Странно казвам, защото извън България учудването е сведено до минимум. И отсега да знаете - на този етап от историята, виновни от наша страна няма да се търсят. Това, разбира се, ако си изиграем правилно картите. Което, предвид какви са ни играчите, остава трайно в сферата на вероятностите.

Но да се върнем на настоящата история и как стигнахме дотук.

След кървавото потушаване на студентските протести по време на Арабската пролет в Сирия през 2011 г. в страната се създаде бунтовнически фронт, воден предимно от интелектуалци, умерени духовници и дезертирали военни, които решиха да отвърнат с оръжие на репресиите на режима на Башар Асад и започнаха въоръжена борба. Символ на борбата на бунтовниците беше град Алепо и съпротивата на жителите му срещу редовната сирийска армия, дошла да ги умиротворява с танкове, артилерия и авиация. Режимът на Асад, устояващ на демократичната „пролет" помитаща Близкия изток, беше трън в петата на Запада. Кървавите репресии, масовите убийства на мирно население, включително с бойни газове и напалм, принудиха големите европейски столици и САЩ да се включат на първо време индиректно, впоследствие и доста директно в конфликта в Сирия.

В същото време нестабилността в страната създаде идеалната почва за появата на джихадистите; в началото само местни групировки, постоянно сливащи се или враждуващи помежду си, подкрепяни от трайните потоци мигриращи ислямисти - калените ветерани от войните на Балканите, в Северен Кавказ и Афганистан, винаги готови да заслужат 72-те си девици в рая. Впоследствие на терена се заиграха и разклонения на „по-популярни" марки ислямски тероризъм - „Хизбула" на страната на Асад, „Ал Кайда" отсреща и в крайна сметка от Ирак преля ДАЕШ - актуалните носители на хипотетичната награда „Златна брадва", които дори последователите на покойния Бин Ладен обявиха за прекалено крайни и отлъчиха от общия „глобален джихад" срещу западните неверници.

В първата година от началото на сирийската гражданска война САЩ не можеха да си позволят мисълта за поредно фиаско със сухопътна операция в Близкия изток. Точно приключваха с Ирак и Афганистан. И решиха да подкрепят опозицията срещу Асад дистанционно с провизии, оръжия и муниции. За да не рискуват тяхно въоръжение или технологии да попаднат в ръцете на режима в Дамаск, а оттам да достигнат до „Хизбула" и Иран, американците решиха да заложат на историята, която е доказала, че партизанските войни се водят по-успешно с руски (съветски) оръжия. 

Още тогава най-големите страхове на замесените и наблюдателите на „секретната" операция бяха, че купеното въоръжение може да попадне не само в ръцете на опозицията, но и на терористичните групировки, които доминираха силово цели региони на Сирия. Притесненията идваха основно от факта, че цялата организация, макар с покровителството на ЦРУ на САЩ, се финансира изцяло с пари на Саудитска Арабия и се осигурява логистично от нейните служби. Агентите на шейховете в Рияд обикаляха Източна Европа и сключваха сделки за стотици милиони, осигурявани от бездънните петролни фондове, в името на приятелството си със САЩ. Саудитците обаче дават мило и драго, за да видят „неверника" Асад свален и налагането на шариата в арабска Сирия, не на западната демокрация. И съгласно споразумението със САЩ ще снабдяват с оръжия умерената опозиция, но наравно с джихадистите. Ако не директно, индиректно. Основна логистична база на арабската коалиция срещу Башар Асад и ДАЕШ е Йордания, откъдето в последните 4 години редовно постъпват сигнали за разбити и разграбени складове с въоръжение, предвидено за сирийската опозиция.

У нас през 2012 г. тези тревоги бяха утаени в медийно безхаберие и политическо безочие. Външният ни министър навремето Николай Младенов дори покани представители на подкрепяната от Запада сирийска опозиция в Правец същата година, за да осветим пред света отдадеността си към борбата им и предаността си към американските си съюзници. Предупрежденията, че в името на „едни пари" политиците ни отново играят опасна игра с бъднините на народа си, останаха глухи. Да, в един идеален свят може би сирийската опозиция щеше да е победила тираничния режим на Башар Асад с българско въоръжение и муниции. Но и този път сме от грешната страна на монетата.

Да поговорим в тонове

Според авторитетното британско издание за военна информация и анализи IHS Jane's Defence Weekly по официални данни на правителството на САЩ от декември 2015 г. на сирийската опозиция са доставени общо 201 тона патрони калибър 7,62 мм, за различни модификации автомати „Калашников"; отделно още 18 тона от самата пушка; 369 тона патрони калибър 14,55 мм за зенитни и тежки картечници; 6,3 тона от този вид картечници; над 29 тона гранатомети РПГ-7 и „Фагот" с необявено количество муниции за тях. Данните все още не включват 2016 г., както и всички видове оръжия и муниции, купувани с посредничеството на Саудитска Арабия. Един вид разкритите от „Труд" муниции от България са само „капка в морето" на изсипаното в Сирия за последните пет години гражданска война.

Източник:в.Труд