/КРОСС/Омбудсманът Мая Манолова ще присъства на днешното заседание на Парламентарната комисия по правни въпроси от 14.30 часа в зала 238. Депутатите ще обсъждат на второ четене законопроекта за изменение на ГПК, който по предложение на обществения защитник включва и изваждането на потребителските спорове от обхвата на арбитражните съдилища.

Манолова ще изложи категоричното си несъгласие с внесените предложения от група депутати, сред които Анна Александрова (ГЕРБ), Чавдар Георгиев, Михаил Миков, Таско Ерменков (БСП), Камен Костадинов (ДПС), Явор Хайтов - независим. Според Манолова те напълно обезсмислят философията на предложените от нея промени, насочени в защита на потребителите от „правосъдието" на частните съдилища.

Омбудсманът смята, че предложенията са изцяло в услуга на арбитражите, за което свидетелства и фактът, че становището на „Асоциацията на арбитражните съдилища" е в духа измененията, внесени от гореизброените депутати.

Идеята на инициираните от обществения защитник законодателни промени бе да се спре произвола на арбитражите и осъществявания от тях рекет върху гражданите. За тях свидетелстват и стотиците жалби, които постъпват в институцията.

Позицията на Мая Манолова при обсъждане на законопроекта на първо четене, когато бе приет с абсолютно единодушие.„В страната се създаде паралелна система на частно правораздаване, която работи по свои си правила и най-често дори без никакви правила, а потърпевши на тази паралелна, частна съдебна система са българските граждани. Става дума за голяма „производителност на труда", за много сериозни обороти, с които работят тези частни, нарекли себе си, арбитражни съдилища. Само един от съществуващите 45 частни съда се произнася годишно по над 100 000 дела. Това означава, че средно дневно, само един от тях разглежда и се произнася по близо 300 дела, включително събота, неделя, официалните празници, религиозните празници. 

С тава дума за системна злоупотреба с българскит е граждани, защото произнасянето е по спорове, в които изобщо липсва арбитражна клауза, които са стари дългове, отдавна погасени по давност или изоб що несъществуващи задължения.

Създателите на тези съдилища обикновено са ищци по разглежданите дела, обичайно са монополни дружества, колекторски фирми, фирми за бързи кредити, а напоследък агенции за недвижими имоти, и изобщо други представители на силните на деня в България.

Основен проблем на това частно правораздаване е, че в масовия случай става дума за потребителски спорове, при които едната страна изобщо не е давала съгласие спорът да се разглежда по арбитражен ред. Много често гражданите изобщо не знаят, че срещу тях има заведено арбитражно дело, а събирането на тези дългове става по мутренски и силов път".

Мая Манолова е категорична, че ако бъдат приети предложенията на депутатите, ефектът от закона ще е нулев, а произволът върху гражданите ще продължи.