/КРОСС/ Не може да се твърди, че през 90-те и първите десетина години от новия век години политическите и „информационните" отношения между Русия и Запада (особено по проблеми, засягащи страните от постсъветското пространство) бяха идеални, но все пак се спазваше определена коректност.

Започвайки обаче от реакциите на западните медии и политици по отношение на така наречената „мюнхенска реч" на Владимир Путин (изявлението му на Мюнхенската конференция по въпросите на политиката за сигурност, 10 февруари 2007 г.), в която президентът на Русия разкритикува политиката на Запада и преди всичко на САЩ, може да се отбележи видимо нарастване на информационния натиск на Запада върху нашата страна. И по-точно - реанимация в работата на западните СМИ, свързана с антируската пропаганда и плашилото на „руската заплаха" върху собствената им аудитория.

Във връзка със събитията от така наречената „война 08.08.08" (нападението на грузинските войски над Южна Осетия и обстрела върху руските миротворци в тази република) тази информационна политика рязко се активизира, практически приемайки всички черти на истинска информационна война.

И така накрая, от есента на 2013 година (което е показателно още преди така наречения „евромайдан" в Киев, но във връзка с намеренията на Украйна да подпише договор за асоцииране към Европейския съюз), освен че е налице информационна война по отношение на Русия, според мен не може да се говори за каквато и да било информационна политика на Запада към нашата държава. При което във всичките тези случаи той се изявява като нападател (или агресор), а Русия като отбраняваща се страна.

Информационната война представлява сбор от целенасочени действия, предназначени за информационен, а значи и психологически, а в крайна сметка политически натиск върху този, който водещият войната смята за свой противник, тоест - населението и политическото ръководство на противоположната страна.

Целта максимум на информационната война е пълната капитулация на противника и неговото политическо подчиняване. Целта минимум - психологическа дезорганизация на населението на страната противник, неговата деморализация и пораждането на съмнения в правилността или силата на собствената му позиция и особено в правилността на действията на политическото ръководство на съответната държава.

Информационните войни съпътстват всички войни в традиционния смисъл на понятието, а най-често и ги предхождат. Те не са нито нещо ново, нито нещо изключително. Но между информационните войни, които се водят по време на истинските (горещите) войни, и информационните войни в мирно време има съществени различия, които трябва да се познават и да се имат предвид, особено ако не искаш да загубиш в - да го кажем така - мирната информационна война.

Особеностите, които ще опиша, се базират на реалиите на информационната война, която Западът води срещу Русия поне от есента на 2013 година:

Обикновената война се обявява открито и официално (със съответните изявления, късане на дипломатически отношения и прочее) или фактически - така или иначе над твоята територия биват нанасяни удари, войските на противниковата страна преминава границите и т.н. Нищо такова не се случва в началото на информационната война - тя никога не се обявява официално, а често даже се отрича фактът на нейното съществуване.

Цялата съществуваща в мирно време инфраструктура на противника, намираща се на твоя територия (посолства, официално действащи и нелегални разузнавателни центрове и мрежи, представителства на фирми и банки, езикови школи, системи от връзки, кореспондентски пунктове на СМИ, представителства на различен род фондове, просто граждани и прочее), не може да бъде ликвидирана или силно ограничена в свободата й на действие.

Междувременно всичко това може да бъде използвано и задължително се използва в хода на информационната война да се водят и военни действия. Примерно 100-процентово или в по-малка или по-значителна степен (да речем, отделни граждани).

Съвременната информационна война се води в условия на свобода на медиите, при липсата на цензура, а също така при абсолютна прозрачност на границите за разпространяване на всякаква информация (интернет), започвайки от филмите, телевизионната продукция и т.н. и завършвайки със собствена агентурна информация, за чието предаване дори не е необходимо да се използват някакви секретни или кодирани системи за връзка.

Съвременната информационна война срещу Русия се води в условия, при които обемът на американската информационна продукция (започвайки от филмите), разпространявана в Русия, многократно превъзхожда обема на руската информационна продукция, разпространявана в САЩ. При това по-голямата част от информационната продукция на САЩ в Русия се разпространява чрез руски средства за масова комуникация - телевизии, филмови мрежи СМИ, учебници по английски и прочее.

Информационната война срещу Русия се води както на руски, така и на английски и други чужди езици. В това САЩ имат априорно предимство, тъй като десетки милиони руски граждани знаят добре или много добре английски или други западни езици, а абсолютното мнозинство американски граждани не знаят никакъв друг език освен английски.

По същия начин и по-голямата част от населението на страните, участващи заедно със САЩ в информационната война срещу Русия, не знае руски език, но знае английски. Това е много важен фактор, защото със своите действия насочената срещу Русия информационна война в голяма степен покрива и други държави.

Обикновената военна агресия против Русия никога не обхваща цялата ѝ територия, докато със своите действия съвременната информационна война веднага покрива абсолютно цялата страна, включително и столицата.

В този смисъл може да се каже, че непосредствено от момента на началото на информационната война цялата територия на Русия (а в дадения случай и на всяка друга държава) автоматически бива поставена в условия на информационна окупация (друг е въпросът доколко тя е ефективна) - но става дума за цялата територия и целокупното население, в това число и децата.

Съответно колаборационистите, които винаги се появяват при воденето на всяка война, в горещата са принудени да се присъединяват към врага и да действат открито под неговите знамена, предизвиквайки насрещни реакции.

По време на информационната война колаборационистите имат всички възможности да действат на наша територия, бидейки при това защитени от законите и притежавайки всички законни права и свободи. Това впрочем е една от ключовите опасности от информационната война. В определен смисъл - решаващата опасност.

Използването на оръжие при традиционната война винаги носи болка и страдание на населението, при това - веднага и непосредствено.
А значителната част от оръжията на информационната война, напротив, предизвикват удоволствие (филмите например), алтернативната информация (дори да е лъжлива, тя, все едно, е привлекателна със своята алтернативност) и това, което може да се нарече „забранен плод", по определение са примамливи.

Накрая. Информационните войни се водят по всички правила на истинските (с изключение на използването на бойно оръжие), включително шпионаж, контрашпионаж, провокации, лъжи, търсене на предатели, подкупи за „военачалниците", създаване на алтернативни правителства, изпращане на диверсанти (информационни), устройване на (информационни) десанти и прочее. Тоест, ако по някакви „висши" съображения ти ограничаваш бойния си арсенал за водене на информационна контравойна, или не умееш да водиш такава, или си предател.

***

Изредените различия между мирната информационна война и горещата не са напълно изчерпателни, но със сигурност засягат водещите се паралелно войни - информационна и традиционна. При тяхното осмисляне (или даже повърхностно запознанство с тях) трябва да се разбере: в определен смисъл информационната контравойна е дори по-сложна от обичайната.

Възможно ли е да не участваш в информационна война, ако тя е започната от твой противник (конкурент, опонент)? Възможно е. Но поражението ти тогава е гарантирано и рано или късно ти ще капитулираш.

Следователно отказът от участие в информационна война срещу твоята страна, която вече е започнала, е равносилен на предателство. А единствената цел на информационната контравойна, както и на всяка друга война във вид на реакция против агресията срещу родината ти, е победа.

Има обаче една твърде съществена разлика. Победата в обичайната (горещата) война по правило изисква тя да бъде пренесена на територията на противника, пълен разгром на въоръжените му сили и превземане на столицата (с възможно по-малко и или повече продължителна окупация).

При информационната война за победа може да се счита прекратяването на воденето на информационни военни действия от страна на врага срещу твоята страна. Не е необходим „разгром на агресора в собствената му бърлога - ако трябва да използваме лексиката от Великата отечествена война.

Автор: Виталий Третяков, svpressa.ru
Източник: Гласове