/КРОСС/Един отрасъл бележи в България ръст, на който би завидяла всяка просперираща компания от областта на комуналните услуги, потребителските продукти и комуникациите. Това е отрасълът на телефонните измами. Всеки ден трудещите се в него звънят на стотици неволни "клиенти", информират ги за фатални събития и им предлагат набор от услуги, при което получават достъп до паричните им ресурси.

Искате примери? Ето.

Синът на „клиента" катастрофирал, убил е човек и се намира в ареста. Предлага се услуга - освобождението му.

Дъщерята е закарана по спешност в болница със свински или птичи грип. Предлага се услуга - ваксиниране.

Племенникът е ранен при взрив на бомба. Предлага се услуга - извозване с хеликоптер до „Пирогов".

Внукът паднал от ескалатор, строшил си крака на три места и лежи на хирургическата маса. Предлага се услуга - златни пирони за операцията.

Социални грижи отпускат към пенсията добавка. Предлага се услуга - вписване в графата „Крайно нуждаещ се".

Какво е общото между услугите, които се предлагат? Че не са безплатни, да. И още нещо, което ги оскъпява - че решават проблеми по „втория начин" - с подкуп за чиновника, доктора, полицая, без който безспорно у нас нищо не става. Клиентите обикновено не се пазарят. Повечето са вече в напреднала възраст и от опит си знаят, че всеки притежател на имот, личен багаж, портфейл или спестявания под възглавницата рано или късно плаща данък на паралелната държава на корупцията и престъпността. Покриват разноските кеш и незабавно - точно както по телефона им е указано - дават парите на куриер, дошъл пред вратата им, или ги хвърлят от терасата. Вярват искрено, че сделката е добра и чакат резултата - чакат ли, чакат, докато дочакат някое безспорно доказателство, че са претърпели загуба - като например дъщерята, която пристига на гости в отлично здраве или племенника, който се обажда - добре бил, вярно, чул снощи взрив, но от филма „Умирай трудно".

Как така се лъже всеки втори от двайсет старци? Това е ноу-хауто на телефонните измамници. Тяхната производителност е голяма. Прокуратурата съобщава печалбата им - над 18 милиона лева за 5 години и то само регистрираната. Шеф на СДВР ни информира: „Не минава и ден без сигнал за този престъпен бизнес". Това е така, защото от двете страни на Стара планина бизнесът на лъжците намира отлична бизнес среда. Глупостта е основната й съставка. Тук няма Бюро за борба с глупостта като в Латвия. Защото заработи ли такова бюро у нас, ще блокира магистралното мислене на властта.

От МВР съветват пенсионерите: заподозрат ли, че ги мамят, да прекъснат разговора, да се свържат с близките си веднага, да проверят фактите, да се обадят на органите на реда. Съветват, обаче какво от това? Дай на българина - стар и млад, правила, за да има какво да нарушава. Има и друго - по статистика едва 30% от българските граждани вярват на Министерството на вътрешните работи, логично е останалите 70% да правят обратното на това, което им препоръчват оттам. Прокуратурата и съдът препоръки не дават - и без това доверието към тях е още по-малко. Щеше да е по-голямо, ако заловените измамници гледаха слънцето на квадратчета, а не получаваха условни присъди, пробация и - по изключение, много рядко - от 1 до 2 години лишаване от свобода. За доверието към медиите и дума не става. Ако се съберат вестникарските дописки с поучителни разкази за наивни баби и дядовци, ще се окаже, че за целулоза са отсечени нахалост дърветата на резерват по-голям от „Сребърна" и „Централен балкан" взети заедно.

Все пак има нещо положително в масовото производство на измами у нас. То създава работни места. Чуйте един „работник" в тоя отрасъл:

„ Послушах майка ми, завърших единайсти клас, но що ми трябваше! Закриха нашето село Мързян, тръгнахме да се местим от град на град, никъде не намирах работа. Тук-там имало фабрики, но ги закрили, работни места се намират само в кафенетата и в общината, но пък те са за връзкари. Приятелката ми забременя и си рекох: баща ще ставам, не може така! Един ме нае уж да пренасям книжа и комисионни за купуване на земеделски земи. Да ида първо в село Гецово и да взема от един адрес 2000 лева. Разбрах, че участвам в телефонна измама, но взех парите, заделих си 200 лева за мен, а другите оставих до една табела в селото, както ми бяха казала. После ме пратиха във Велики Преслав да взема 320 лева от една баба, да купя за 100 лева ваучери за телефон, а другите - мои. След туй и при един дядо ме пратиха и потръгна нататък... Видях се в пари. Роди ми се син, от нищо не го лишавам. Какво от това, че съм измамник - или по-точно „муле" на измамници? Най-големият измамник е държавата! Само веднъж ме досрамя - като видях как една бабичка, която „врътнахме", плаче...Веднъж ме хванаха - лежах една година в Белене, но имах телефон с три СИМ-карти и си работех оттам. Един колега - и той доволен като мен от занаята, вика: „Не ща да съм негър в Алабама, искам да съм муле на телефонен измамник!" Прав е. С Божия помощ, не можем да се оплачем."

Ако искате да знаете какво мисли Бог за измамниците - вижте палатите на босовете им във Ветово, в Левски, в Павликени, в Горна Оряховица. Въпреки, че са добре познати на правосъдието по места те винаги се измъкват „сухи". Как? Поговорете с някой от тях - например с Митко Келеша като е пиян или пък с неговите комшии от Левски и ще разберете това-онова за разни висши ченгета и магистрати.

Някога, като главен секретар на МВР и любимец на народа Бойко Борисов заявяваше: „Искам да стане както е казал Индже Войвода - да пуснеш една мома с пендарите на мине планината и никой да не я закача." Днес, 10 години по-късно, хората май искат нещо по-малко: една баба като се заключи в къщата си на село и си легне в кревата, да не я ограбят, да не я изнасилят и да не й се обадят телефонни измамници.

Майка престъпник не ражда

Смятате ли, че измамниците по природа са гадняри? Значи не сте запознати с теорията за диференциалната асоциация - една от най-влиятелните сред криминолозите по света и у нас. Според нея престъпното поведение не е вродено, а придобито от социален опит, когато той сочи, че ползите, които човек би получил от спазването на закона е по-малък от ползите, които би получил от нарушаването му. Такъв опит у нас - бол. Тук отдавна не важи поговорката „който не работи, не яде". Сега в България може да работиш и пак да гладуваш и обратното. В резултат се получава, каквото се получава, включително разцвет на телефонните измами.

Източник:Анна Заркова, в.Труд