/КРОСС/ В България има политици, които формално слязоха от политическата сцена, но задкулисно продължават да дирижират или определени политически сили, или определени политически процеси. Имало е такива примери, така че действията на Георги Първанов по-скоро приличат на такъв ход, а не на реално оттегляне от политическата сцена.

Благодарение на това АБВ по-лесно би се коалирало с БСП за предстоящите избори, ако начело на партията не стоят хора като Ивайло Калфин, Румен Петков и най-вече като Георги Първанов. Шансът на АБВ да влезе самостоятелно в българския парламент все повече клони към нула. Може да се каже, че този ход не е свързан толкова с оттеглянето на Първанов от активната политика, колкото с получаването на възможност неговата политическа формация да попадне отново в следващото Народно събрание.

В рамките на целия си политически път Първанов със сигурност се опита да се държи като политик, привързан изцяло към политиката на Москва, а през последните години и като политик, изцяло съгласен с Кремъл, и се опитва да привнася политическия тон на Владимир Путин в България. В края на краищата, това е негов избор и Първанов никога не се е отклонявал от него. Пречупването на политиката през тази призма винаги създава небългарски контекст в излаганите пред обществото тези. Това не е просто политическо чуждопоклонничество, а осъзната и целенасочена работа в полза на чужда държава.

В този смисъл, желанието на Първанов, макар и безуспешно, да доминира всички процеси вляво през последните години, наистина много напомнят желанието на Бойко Борисов да доминира всички процеси вдясно. Факт е, че Първанов се провали в това, само времето ще покаже дали и Борисов ще се провали. Двамата никога не са били в лоши отношения помежду си. Техните лоши отношения са за пред хората. Още по времето, когато Борисов беше кмет на София, той винаги е настоявал и публично, и в тесен кръг, президентът Първанов да не бъде атакуван.

Един от знаковите политици на последното десетилетие, който е наложително да последва примера на Първанов и да се оттегли, е Борисов. Много отдавна, от водеща фигура за своята партия той се е превърнал в препятствие за растежа на млади и интелигентни хора. Хора, попаднали в ГЕРБ по една или друга причина, независимо дали заради определен пост, определена заблуда или заради вяра, но така или иначе те се намират в рамките на обширното тяло на ГЕРБ. Вероятно те биха получили територия за растеж, ако начело на партията не стоеше като капак фигурата, без която в ГЕРБ нищо не може да се случи.

Самият Борисов все още не разбира, че ГЕРБ постепенно започва да се еманципира от него. Разбират го по-скоро други хора, на по-ниски нива. Те го осъзнават достатъчно ясно, но се страхуват да го кажат публично. Шансът на ГЕРБ да се превърне в нормална демократична партия, а не в еднолична собственост, минава през оттеглянето на Борисов. Самият Борисов не пребиваваше на тези преговори, защото никога не ги е смятал за важни, никога не е имал намерение да прави кабинет в рамките на този парламент. Единствената му цел беше достатъчно ясно и звучно, в рамките на тази седмица, да подложи на унижение партньорите си от Реформаторския блок, и той наистина успя да го постигне.

2017 г. е бременна и ще роди нови политически субекти и най-вече на нови политически идеи, които да потърсят територия в опразненото пространство на българския политически ландшафт. Не съм сигурен, че те ще се превърнат в доминантни за политическото управление в страната, но със сигурност раждането и утвърждаването на подобни проекти ще постави началото на ново разпределение на политическото пространство у нас. Очевидно е, че по стария начин няма как да се продължи напред.

Цялостната инфраструктура на страната ни - административна и властова, вече не издържа демонстрираното досега ниво на некомпетентност. Няма как България да издържи този натиск. Такъв размер на корупцията и такъв размер на глупостта биха могли да сринат всяка държава, а България е на ръба.

Автор, Арман Бабикян, експерт по политически ПР
Източник: БГНЕС