/КРОСС/ Днес се навършват 13 години от черния и мрачен ден, в който камион-бомба се вряза в българската база в Кербала и отне живота на 5 наши войници. Днес те май са забравени като гузна съвест. Не видях телевизиите да го припомнят, нито вестниците да пишат...
13 години по-късно времето за равносметки отдавна е преминало, но продължавам да се чудя в името на какво петима млади българи бяха пратени за пушечно месо на чужди интереси? По-добър ли е днес Ирак? По-спокоен ли е? Победи ли демокрацията?
Знам само едно - нашите момчета станаха жертва на Ал-Кайда, на тези, които превърнаха Ирак в своя зловеща лаборатория за тероризъм. Заради това днес, когато чета сълзливите есета за Източен Алепо и за "бунтовниците" от Ал-Кайда, като гледам сатанинския танц върху костите на ансамбъла "Александров" възприемам това като върховна гавра и с паметта на нашите жертви.
Нима те са заслужили днес техните убийци да бъдат възхвалявани като борци? Добре, че една голяма част от България е запазила сетивата за тази подмяна. А колкото до другите - не е ясно дали това наистина са хора...

Автор: Александър Симов във Фейсбук