/КРОСС/ Сергей Дмитриевич Станишев е президент на Партията на европейските социалисти от 29 септември 2012 г. Той е министър-председател на България в правителството между 17 август 2005-а и 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия до избора на Михаил Миков на поста.

- Г-н Станишев, от 22 януари България ще има за президент Румен Радев. Дали избраният с подкрепата на БСП държавен глава ще е гарант за независима, за лява и социална политика, или ще бъде послушен апаратчик под опеката на номенклатурата от „Позитано" 20?
- Ген. Радев ясно доказа в кампанията си, че ще бъде независим президент на България. Въпреки усилията на опонентите му българите не го видяха като апаратчик под прикритие на „Позитано" 20. Напротив, хората гласуваха за него, защото искат по-независима и балансирана външна политика. Дадоха гласа си не за президент на крайностите, а за човек, който със самочувствие и с достойнство ще отстоява националния интерес. Надявам се, че той ще положи усилия да стане и успешният социален президент на страната ни. Всички ние само ще спечелим от това.

- Уместно ли е решението на президента Плевнелиев да не назначава служебен кабинет?
- Според мен по-скоро е бягане от отговорност. Конституцията изрично повелява при изчерпана процедура за излъчване на кабинет от парламента действащият президент да състави служебно правителство. „Отстъпване" на правомощия към новоизбрания държавен глава е невъзможно. Плевнелиев не пое отговорността да състави трето правителство и така удължи живота на сегашното. Това е сценарият на десните да изправят до стената ген. Радев в първия ден от мандата му. Но той показа с навременната си реакция, че ще спазва стриктно българската Конституция и че няма да я тълкува в посока разширяване на правомощията си. Това е правилно и отговорно държавническо поведение.

- Можеше ли да бъде избегната политическата криза в страната, ако Бойко Борисов бе поел отговорност за загубата на Цецка Цачева като партиен лидер, а не като премиер?
- Истината е, че сегашното мнозинство и правителство бяха изчерпали доверието, което българските граждани им дадоха. Със или без обвързването на изборите с мандата на кабинета - това беше вот на недоверие към управляващите. Сега се чудят как да оправдаят резултатите и „учудването" на европейските си партньори. Криза в България няма - има нормална конституционна процедура. Рулетката с мандатите и фокусите да сформират мнозинство бяха нелепи. Но власт не се дава лесно, особено ако някои от партиите в мнозинството са на рулетката за последен път. Въпросът е, че залагат България.

- Съзирате ли в опитите за получаване и реализиране на проучвателните мандати за съставяне на кабинет в рамките на 43-тото Народно събрание нещо, различно от конюнктурен клиентелизъм? Що за амбиции бяха тези на Патриотите и на Реформаторите, кои всъщност са те?
- Съзирам гонене на чисто партиен интерес. ГЕРБ не може да се съвземе от загубата на изборите, страда от вътрешни противоречия и разделение. Те изпитват ужас да останат в опозиция. Другите партньори съзнават, че може да не влязат в следващото НС. Патриотите искат да използват всеки шанс. Проблемът е, че виждам тяснопартиен интерес и в подкрепата за мажоритарното гласуване. Анализатори обясняват на ГЕРБ, че при смесена система те ще спечелят мнозинството в парламента. Жалко, че това е аргументът дискусията за мажоритарния вот да бъде тикана напред и да бъде представяна като причина за удължаването живота на 43-тото НС.

- Имаше ли сделка и каква за президента Росен Плевнелиев в хода на мандатната рулетка?
- Нямам информация за такава и се надявам, че не това е случаят. Мандатното разиграване и отлагане на сформирането на правителство пречат на България. Ничия кариера не може да бъде по-високо от това.
И аз, както повечето българи, смятам, че този парламент изчерпа доверието си. За да не говорим за криза, е необходимо максимално бързо да бъдат проведени предсрочните парламентарни избори. Преди дни в Прага, където се проведе Съветът на ПЕС, ме питаха как се отразява това политическо безвремие на председателството ни на ЕС и всява ли страх у нашите европейски партньори. Естествено! Колкото по-бързо има нов кабинет, след проведени избори, с ново доверие, толкова по-добре! Новият премиер и министри ще могат да встъпят във функциите си, да се впишат адекватно в европейските формати и да подготвят страната ни за достойно председателство.

- Лявата вълна, която наблюдаваме и в Румъния, и в Македония, ще стигне ли до България?
- Надявам се това да се случи, но не бива да смятаме, че ще дойде наготово. Днешното време е несигурно - хората живеят в лична несигурност за работата, семействата и бъдещето си. Те очакват действия. Затова и на Съвета на Партията на европейските социалисти призовах нашето политическо семейство за поемането на адекватни конкретни ангажименти, но най-вече към действия за реализирането им. В Румъния например социалистите спечелиха с много добра програма. В икономическата и социалната политика заложиха на реалистични предложения. В Македония ситуацията е друга - там хората решиха да си вземат държавата обратно, да сложат край на един авторитарен режим.
У нас българите еднозначно показаха желанието си за промяна на президентските избори. В момента единствено БСП може да предложи истинска алтернатива на статуквото. Видях проучванията - те сочат стопяване на разликата между двете най-големи партии у нас - ГЕРБ и БСП. Но инерцията от президентските избори няма да е достатъчна. На този вот сънародниците ни показаха, че времето на клишетата, празнословието и заклинанията е отминало. Време е за смислен политически разговор за бъдещето. Изборите ще спечели онази политическа сила, която е способна да го предложи.
Точно заради това предложих на Корнелия Нинова, с подкрепата на ПЕС, да организираме поредица от дискусии къде е България 10 години след присъединяването ни към ЕС. Ако излезем със силни послания за икономиката, здравеопазването, образованието и социалната политика, има шанс да спечелим отново доверието на българите.

- След като вече е ясно, че тук има нова политическа ситуация, а предсрочните парламентарни избори са наложителни и неизбежни, Корнелия Нинова ли ще е новият министър-председател на България?
- Това ми изглежда най-логично по няколко причини. Първо, практиката навсякъде по света е лидерът на спечелилата изборите партия да оглави правителството.
Второ, в момента рейтингът на Корнелия Нинова е по-висок от този на БСП и тя дърпа партията нагоре. Казвам го от опит. По същия начин през 2005 г. моят рейтинг дърпаше БСП и кабинета.
И не на последно място, в сложната ситуация, в която се намира страната, ако има управление, водено от левицата, най-добре е лидерът на БСП да оглави правителството, за да няма разнобой между партията и кабинета.

- Скандалът „Решетников" не е ли маркер за зависимости на актуалното БСП ръководство от външни влияния - без значение дали от КГБ или ЦРУ?
- Много хора не разбраха за какво въобще е скандалът. Лидерът на една партия трябва да има редица контакти, да сондира мнения, да взима решения. А този скандал е маркер, че след толкова години преход едни и същи хора пускат едни и същи лъжи и нелепици. Те не разбраха, че в днешна Европа, а и в днешна България, това отдавна не върви.

- Приемате ли идеята за мандатност в Народното събрание за депутатите социалисти? Има ли сблъсък на поколенията в БСП?
- Разбирам логиката, че БСП трябва да се променя, защото хората очакват промяна. Знаете, че аз самият на всички избори съм водел партията към това. Въведох младежки и граждански квоти, отворих я за професионалисти. Ако Корнелия Нинова успее да намери баланса между опитните хора в БСП и младите, това ще вкара допълнителен заряд в кампанията.
Но по-важната задача е да убедим хората, че БСП е инструментът за промяна на собствения им живот, гаранцията за бъдещето им. Ако не успеем в това послание, няма никакво значение колко променена отвътре е БСП.

- Призивът в БСП да се върнат напусналите какво е - амнистия, опит за черпене на енергия от тях преди изборите или ход за асимилиране на претендиращите да са леви АБВ, Татяна Дончева, Георги Кадиев, че дори и Велизар Енчев?
- Като лидер на ПЕС за мен обединението в ляво е изключително важно. Но вече имах възможност да кажа, че на президентските избори то се случи. Хората, които симпатизират на лявата кауза, подкрепиха ген. Радев и Илияна Йотова, без значение под чия абревиатура са - на Дончева, на Първанов или на Кадиев. Те ясно дадоха да се разбере, че не очакват нито кухи коалиции, нито брокери на гласове. Искат силни кандидатури, каузи и програми, зад които да застанат заедно. В тази кампания имаше хора по страната, които бяха преминали през болезненото разделение на БСП и АБВ, но еднозначно работеха за нашата кандидатпрезидентска двойка. След изборите цели структури преминаха обратно в БСП. Нима е нужен по-ясен знак?

- Как разчитате хода на Георги Първанов да се оттегли от ръководството на АБВ?
- Като проява на инстинкт за самосъхранение.

- Хората очевидно искат промяна. Референдумът на Слави Трифонов и новият изборен кодекс на Мая Манолова не залагат ли обаче капани и рискове за цялата политическа система?
- За съжаление, едно добро намерение е на път да се изроди. Зад маскираното желание за промяна на избирателната система по волята на народа прозират тънките партийни сметки. Само че те обикновено не излизат. Нека сме наясно, че смяната на избирателната система няма с магическа пръчка да разреши проблемите ни. Те са отражение на това в какво общество живеем.
С промяната на изборното законодателство партиите трябва да дадат ясен знак, че желанието на българите за промяна е разбрано. Но това не ги освобождава от отговорност да приемат смислени и полезни текстове.
За мен най-добрият начин да реформираме избирателната си система е да приложим германския модел на смесена система.

- Мажоритарността не е ли предпоставка за реализиране чрез политиката на мафиоти и олигарси? Как без пропорционалност, на каква идейна основа ще се формират групите в бъдещо Народно събрание?
- Такива са и моите опасения. Защото ако промените в изборното законодателство са правят с калкулатор, а не заради принципи, това ще доведе до опасни последици. Дано „радетелите" на мажоритарността в сегашното мнозинство не стигат само до сметките в гласове за мандат - техен или на бизнес проектите - патерици на ГЕРБ.

- Цинизъм ли е, че парламентът запази горния праг на бюджетната субсидия за партиите?
- Знам, че хората искат субсидията да бъде намалена. Защото вече не вярват на политическата система и на политическите партии. В общественото възприятие, щом си депутат или политик - ти си богат. Понеже си корумпиран.
Но аз съм привърженик на другата, по-непопулярната теза. Ако политическите партии имат предвидена субсидия, която да е достатъчна за тяхната нормална партийна дейност, тогава те няма да имат нужда да ухажват бизнесмени, да внасят лобистки законопроекти или да правят скандални назначения.

- Компрометирано от политическото безвремие ли е председателството на България в ЕС все пак?
- Все още не е компрометирано. Ако скоро има избори, избере се ново Народно събрание, което да излъчи стабилно правителство, то тогава България ще има легитимно председателство на Евросъюза.
През 2017 г. ще честваме 10 години от влизането ни в ЕС. Ние ясно определихме ценностната си ориентация и принадлежим към европейското семейство. Но 10 години по-късно като че ли се надига едно злорадство, че ЕС е в криза, че има разочарование у българите. Но разочарование има и у европейците. И нека си отговорим с ръка на сърцето къде щеше да е България сега, ако не беше член на тази общност, в разрешаването на бежанската криза, в отношенията с Турция, в настаняването на мигранти и охраната на собствената си граница? Или пък при ниво на преките чуждестранни инвестиции по-ниско от това през 1996 г., как щяхме да се справим без еврофондовете? Да не говорим, че ЕС е трайно в живота на всяка българска къща - все някой член на семейството или работи, или учи в ЕС.
Друг е въпросът, че за 10 години ние не се научихме да отстояваме национална позиция пред институциите и държавите членки, одобрена и съгласувана вътре в страната ни. Други държави се справят доста по-добре и извличат ползи от това.
Често се забравя, че Европа или Брюксел не е едно понятие. Там има различни институции, различни партии и политически семейства. А интересната и разгорещена битка между тях за политически визии тепърва предстои. И сега е по-нужна от всякога, за да оцелее ЕС. А това е добре за всички нас. Дори и за евроскептиците.

Автор: Симо Русев, "Ретро"