/КРОСС/ Разграничението направи вчера полски министър. По повод искането на официална Анкара за екстрадиция на намиращи се в Полша предполагаеми членове на т.нар. Терористична организация на гюленистите - Паралелна държавна структура (ФЕТО-ПДС).

Ето мотивите за откровената и принципна позиция на Варшава, заслужават пълни адмирации:

- Ако въпросните гюленисти спазват полските закони и законите на ЕС, вътре в страната нищо не ги заплашва;

- В Полша много добре знаят какво са човешки права, какво е истински тероризъм и какво е измислен такъв.

Казано е ясно и недвусмислено. Има от какво да се поучим, след като на два пъти се изложихме по този въпрос. И клекнахме пред Турция; дано да ни е за последно.

Първият път с незаконното връщане на Абдуллах Бююк през август. Тогава загърбихме върховенството на закона и не се съобразихме с решенията на две наши съдебни инстанции.

Вторият път със също толкова безропотно, нехуманно, нецивилизационно и неевропейско връщане на седмината гюленисти в края на октомври. Тогава български прокурор в Русе отказа да повдигне обвинение за тяхното двойно нарушение на нашата държавна граница. А с това им подписа смъртната присъда; най-малкото - доживотните изтезания и гаври с тях.

Сериозната въпросителна продължава да е: защо това покурорче в провинцията е процедирало така. А витаещата в публичното пространство питанка - няма ли по-висш прокурор, или директно главният прокурор, който да му потърси отговорност.
Понеже основанията, а и оправданията, могат да бъдат на три нива.

Първо - прекалена заетост, но не го вярвате, нали;

Второ - прокурорски мързел, скандално, но все пак някак си по-леко укоримо деяние;

Третата опция - височайше разпореждане.

По цялата хранителна верига - прокурорска, депутатска, политическа.

Ето, това е най-страшното. Не ни се иска да си го мислим, но май натам силно намирисват нещата.

Автор: Георги Димов - политически анализатор и журналист, пълномощен министър, бивш генерален консул на РБ в Одрин